Решение № 1048 от 31.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник юрк. Абилов, срещу решение 168 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело 207/2022 г. от Административен съд - Велико Търново, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. изх. 02 - 040 - 6500/313 от 11.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта с която са извършени прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се мотивират основания за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания на чл. 209, ал. 3 АПК. Навеждат се доводи, че в отменената част, уведомителното писмо е мотивирано, противно на приетото от съда, тъй като мотивите на акта се съдържат в други документи приложени по делото. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на сторените разноски и се прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от ответната страна разноски. Ответната страна М. Бърдарова, чрез пълномощника си адв. Тончева, в писмен отговор и представено становище по делото, навежда доводи за недопустимост, алтернативно неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт в сила като законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не се споделят изложените от ответника доводи за недопустимост на същата, поради липса на конкретика на посочените в нея касационни основания в нарушение на чл.212, ал.1 от АПК. Това е така защото, противно на твърдението на ответника, необоснованост на съдебното решение, не е посочено в касационната жалба като касационно основание за оспорването му. В жалбата са посочени като основания за неправилност на решението - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания на чл. 209, ал. 3 АПК. Безспорно в касационната жалба порока - съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е мотивиран и такива не са посочени конкретно, единствено са посочени пороци на съдебното решение, свързани с неправилно приложение на материалния закон. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, настоящата съдебна инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на съдебното решение, свързани с нарушение на материалния закон. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх. 02- 040 -6500/313 от 11.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) . С решението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд е отменил оспорвания административен акт в частта му, с която са извършени прихващания от оторизираната сума общо в размер на 5 066,71лв. В прекратителната и отхвърлителната част решението, не е предмет на настоящото производство. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решението в отменителната му част. За да постанови посочения правен резултат съдът от първата инстанция е приел, че с тази част на оспореното уведомително писмо незаконосъобразно е извършено прихващане с цялата оторизирана сума, съгласно колона 4 от таблица 2, като в поясненията към съответните колони липсва яснота относно извършеното прихващане, а са изброени няколко хипотези без съответната конкретика. Изложени са съображения, че едва в становището на административния орган до съда е внесена яснота, че прихващането е в резултат наложена санкция за бъдещ период въз основа на УП от 05.08.2021г. Като е взел предвид, че посоченото УП не е цитирано в оспорения административен акт, не се съдържа и в административната преписка, а е представено едва в съдебно заседание, съдът е счел, че приложение не може да намери ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, а събраните по делото доказателства не могат да заместят липсата на фактически основания в оспорения акт. АС - Велико Търново е приел, че непосочването на фактически и правни основания е порок не само на формалната, но и на материалната законосъобразност на акта, което налага отмяната му в тази част и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган. Решението е правилно постановено. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия състав, към които препраща с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но в оспорената част - при липса на мотиви, поради неизлагане на фактически и правни основания за извършеното прихващане. В административния акт липсват посочени фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Видно от таблица 2 : Извършени плащания от оспореното уведомително писмо, колона 4 "Прихваната сума", административният орган е приспаднал от оторизираната субсидия по СЕПП, СПП и ЗДП сума в размер на 5066, 71лв. В поясненията към колона 4 от цитираната таблица, като основание - мотиви на органа е посочено, че прихванатата сума от оторизираната субсидия е в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Както правилно е отчел решаващият съд тези пояснения към таблицата, представляват три различни хипотези като възможност за прихващане, без да е налице конкретика и яснота, коя от изброените в поясненията хипотеза е относима към извършеното в колона 4 прихващане. Правилни са изводите на административният съд, че в тази си част, относно извършеното прихващане, писмото не съдържа, както конкретно правно основание, така и изложени мотиви - фактически основания на органа, обосноваващи прихващането. Административният орган дължи мотивиране на акта, с посочването на конкретните фактически и правни основания за издаването му достатъчно ясни и разбираеми за бенефициента. Основанието за извършеното прихващане, следва да е посочено в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване - ТР 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд, като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФЗ и бенефициентите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално дължимите от тях на ДФЗ суми, са прихванати и на какво фактическо основание. В случая правото на защита на адресата е нарушено, а непосочването на правното основание осуетява и съдебната проверка за законосъобразност. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Правилно съдът е отчел, че становището на административният орган, депозирано с изпращане на жалбата до съда, донякъде внася яснота, относно извършеното прихващане и пояснения, че същото е в резултат на санкция за бъдещ период, предвид издадено уведомително писмо от 05.08.2021г., но това становище не може да замести липсата на изложени фактически основания в оспорения административен акт и не намира приложение ТР 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд. В оспорения административен акт не е цитирано като основание за извършеното прихващане уведомително писмо изх. 02 -040 -6500/5437/05.08.2021г., още повече, съдът е установил, че процесното уведомително писмо не е влязло в сила и е предмет на обжалване по адм. дело 531/2021г. по описа на АСВТ, което е висящо пред Върховен административен съд. Правилно съдът е достигнал до извод, че оспорения и невлязъл в сила административен акт, в случая уведомително писмо с наложена санкция за бъдещ период, не може да се приеме за годно изпълнително основание за извършеното прихващане от следващо подпомагане на земеделския производител. За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенифициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение 908/2014 г. с влязъл в сила акт. Основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, съществуването на каквито в случая не е доказано. Решението е правилно и не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответникът по касация има право на сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 600лв., представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2022г., дължими от Държавен фонд "Земеделие". Възражението на касатора по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното в размер на 600лв. е към минимума, определен в чл. 9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, а упълномощения процесуален представител е осъществил реално представителство, като е изготвил и отговор на касационната жалба. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за първоинстанционното производство е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ГПК, приложима на осн. чл.144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а по силата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В случая доказателства за направени разноски за първоинстанционното производство са представени едва в касационната инстанция с представения писмен отговор на касационната жалба- представен е договор за правна защита и съдействие от 08.04.2022г., който не е представен в първоинстанционното производство по реда на чл.80 ГПК пред АС - Велико Търново, който е бил компетентен да се произнесе предвид правилото на чл.81 ГПК. Претенцията за разноски и доказателства за извършването им е следвало да бъдат представени в първоинстационното съдебно производство, което не е сторено от страна на ответника. В този смисъл е и даденото разрешение в т.11 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговски колегии на ВКС по т. д. 6/2012г., а именно: претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най- късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение