Решение № 66 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 184/2011 г.

Решение № 66 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 184/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по повод постъпила молба от К. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 56 от 14.05.2001 г. по гр. д. № 557/2000 г. на Врачанския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], гр. С. срещу молителя К. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 14 775 лв., представляваща цена на доставени от ищеца и получени от молителя осветителни тела. То е оставено в сила с окончателното решение от 06.07.2007 г. по т. д. № 1973/2005 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав. Въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че настоящият молител с подписването на приемо- предавателен протокол и на документа, озаглавен "Запис на заповед", двата документа от една и съща дата- 22.03.1999 г., се е задължи към ищеца [фирма] за присъдената сума от 14 775 лв. /В хода на съдебното производство търговското предприятие на едноличния търговец е прехвърлено на [фирма], конституирано впоследствие като страна по делото/. Молителят К. С. подържа, че с представеното в заверено ксерокс копие Постановление от 15.05.2008 г. по преписка с вх. № 1246/2008 г. на Районна прокуратура В. за отказ да се образува досъдебно производство, се установяват нови обстоятелства, които са били неизвестни към момента на постановяване на решенията, чиято отмяна иска. За такива сочи установената с експертната справка от 14.03.2008 г. в БНТР-ОДП В. техническа подправка в подписите на "получател", положени от него в приемо-предавателния протокол и "записа на заповед" с дата 22.03.1999 г., както и вероятността лицето Х. В. да ги е ползвал като документи с невярно съдържание. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] я оспорва, претендира разноски. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влезлите в сила решения е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Постановлението на Районна прокуратура В. от 15.05.2008 г. за отказ да се образува досъдебно производство не представлява доказателство за сочените от молителя обстоятелства- техническа подправка в документите, на които се основата съдебните решения, чиято отмяна се иска. С него не се установява по надлежния ред неистинността на съставения на 22.03.1999 г. приемо-предавателен протокол, подписан за "получател" от молителят К. С., както и на документа, озаглавен като "Записа на заповед", издаден от същата дата, в който е посочено, че на 22.03.199 г. молителят К. С. е получил от Х. В. сумата 14 775 000 неденоминирани лв., като кредит за срок от 5 дни, след изтичането на които се дължи лихва в размер на 0.5% на ден, поради което не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква по надлежния съдебен ред да бъде установено престъпното обстоятелство, довело до неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Този ред е влязлата в сила присъда на наказателния съд, а когато наказателното преследване не може да бъде възбудено, каквито данни се съдържат в постановлението на Врачанската районна прокуратура, е необходимо да се представи решение за успешно проведен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на твърдяното престъпно обстоятелство. Такива доказателства по делото няма, нито са правени доводи за успешно проведени такива производства. Още повече, че с Решение № 508 от 24.07.2008 г. по т. д. № 246/2008 г. на ВКС, I Т. О. по повод молба за отмяна на същите решения, подадена от същия молител К. С. С., на основание чл. 231, ал. 1, б"в" ГПК, отм., аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът вече се е произнесъл, че експертната справка от 14.03.2008 г., изготвена от ОДП В., въз основа на която са направени изводите в Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, не представлява доказателство за твърдяната от молителя неистинност на посочените по-горе документи. С оглед изхода по делото в полза на ответника [фирма] ще следва да се присъди сумата 1 500 лв. заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд