Решение № 5644 от 30.5.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 237 и сл. АПК, във връзка с чл. 239, т.1 и т. 3 АПК. Подадено е искане от "Еврофутбол" ООД, в несъстоятелност, за отмяна на основание чл. 239, т.1 и т. 3 АПК на влязлото на сила съдебно решение 7505 от 29.07.2022 г. по адм.д. 12111/2021 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отменено решение 5622/08.10.2021 г. по адм. дело 7614/2020 г. по описа на Административен съд София-град и е отхвърлена жалбата на "Еврофутбол" ООД против решение 82/14.07.2020 г. на Държавната комисия по хазарта за прилагане на принудителна административна мярка окончателно отнемане на притежавания лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-10324/02.08.2019 г. Като основание за отмяна сочи, че решение 10003 от 08.11.2022 г. по адм. д. 6850/2021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение е отменено решение 1412/08.03.2021 г. по адм. д. 2519/2020 г. на АССГ и е обявен за нищожен АУПДВ 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ. Релевантен за законосъобразността на наложената принудителна административна мярка с решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ е фактът за наличието на неотстранено нарушение, изразяващо се в непогасяване, респективно необезпечаване на установените с АУПДВ 5/14.02.2020 г. публични вземания в размер над 5000 лв. Излага доводи, че решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ се основава изцяло на този АУПДВ, поради което прогласяването на неговата нищожност следва да се вземе предвид при преценката на материалната законосъобразност на решението. т.е. в конкретния случай липсват установени просрочени публични задължение в размер над 5000 лева. В тази връзка счита, че не е налице задължителната предпоставка от фактическия състав на принудителната административна мярка по отнемане на лиценз, което представлява нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ и е основание за неговата отмяна. Сочи, че решение 10003 от 08.11.2022 г. по адм. д. 6850/5021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е ново обстоятелство, което е от съществено значение за адм. д. 12111/2021 г. по описа на ВАС и което не е могло да бъде известно на страната към датата на приключване на устните състезания (14.02.2022 г), и към датата на постановяване на Решение 7505 от 29.07.2022 г. - основание за отмяна по чл.239, т.1 от АПК, като с него е обявена нищожността на АУПДВ 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ, на който нищожен акт се основават Решение 47/25.03.2020 г. на ДКХ и Решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ - основание за отмяна по чл.239, т.3 от АПК. Процесуалният представител на ответната страна счита искането за неоснователно, представя писмено становище. Излага доводи, че в случая решението на ВАС, с което дружеството обосновава искането си е новосъздадено обстоятелство - възникнало след приключване на устните състезания. Относно хипотеза на чл. 239, т. 3 от АПК предвиждаща с решение на съд да бъде отменен акт на държавно учреждение, сочи, че в случая не е налице произнасяне по съществото на спора със съдебното решение, на което се позовава дружеството. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срок и е процесуално допустимо. Спазени са сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК. Относно срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК в случая твърдяното ново обстоятелство е могло да стане известно на молителя на 08.11.2022 г., когато е постановено решението по по адм. д. 6850/2021 г. по описа на ВАС, искането за отмяна е подадено на 07.02.2023 г., в тримесечен срок Искането е подадено не по- късно от една година от влизане в сила на съдебния акт, чиято отмяна на иска, в случая е влязъл е в сила на 29.07.2022 г. Относно срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, искането за отмяна е подадено в тримесечен срок от узнаване на решението за отмяна / решението от 08.11.2022 г./ и не по- късно от една година от влизане в сила на решението за отмяна / на решението от 08.11.2022 г./ По същество искането е неоснователно. С Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 5 от 14.02.2020 г. на председателя на ДКХ са установени дължими държавни такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл.30, ал.3 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 261 164 891,80 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 67 717 779,18 лева или задължения в общ размер на 328 882 670,98 лева. На основание чл. 85, ал.1, т.1 от ЗХ, на 25.03.2020 г. с Решение 47 от 25.03.2020 г. на ДКХ на Еврофутбол ООД е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на лиценза за срок 3 месеца и е дадено разпореждане на "Еврофутбол" ООД да бъдат предприети действия за преустановяване на допуснатото нарушение, в срока, за който е приложена принудителната административна мярка - временно отнемане на издадения лиценз, а именно три месеца С Решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ, на основание чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ е приложена принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз на основание чл. 86, ал.1, т.7, във връзка с чл.85, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗХ поради неизпълнение на разпореждането за преустановяване на допуснатото нарушение, в дадения тримесечен срок. С решение 5622/08.10.2021 г. по адм. д. 7614/2020 г. на АССГ е отменено решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ. С решение 7505 от 29.07.2022 г.адм. д. 12111/2021 г. по описа на ВАС , чиято отмяна се иска, по касационна жалба на Изпълнителния директор на НАП е отменено решение 5622/08.10.2021 г. по адм. дело 7614/2020 г. по описа на Административен съд София-град и е отхвърлена жалбата на "Еврофутбол"ООД против решение 82/14.07.2020 г. на ДКХ. Новото обстоятелство обявяването за нищожен АУПДВ 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ с решение 10003 от 08.11.2022 г. по адм. д. 6850/5021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е създадено след приключване на устните състезания, но актът се счита за нищожен от момента на издаването му. Обявената нищожност на АУЗД е съществувала от издаване на акта, следователно този факт е съществувал преди постановяването на решението и може да е основание за отмяна му. Въпросът е съдебното решение, чиято отмяна се иска, основано ли е на АУПДВ на ДКХ, който последствие е бил обявен за нищожен, като е прието, че е издаден от некомпетентен орган. Със съдебното решение, чиято отмяна се иска, е прието, че визираното в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ основание за отнемане на лиценза, не е обвързано от наличието на влязъл в сила АУПДВ, който да установява по окончателен начин съществуването на публични вземания на стойност над 5 000,00 лева. Предмет на оспорване е актът по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, а не предшестващият го по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, но доколкото релевантен за законосъобразността му е неотстранено нарушение, възприето като фактическо основание за постановяване на окончателното отнемане на лиценза, въпросът относно обвързаността на предвидената в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ хипотеза с юридическата стабилност на акта за установяване на съответните публични вземания, е от значение и за настоящия правен спор. Съдът е приел, че в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, няма изискване просрочените публични задължения да са ликвидни и изискуеми, както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, изисква се обезпечаване в размер на главницата и лихвите. За издаване на акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, е ирелевантно дали същите са установени с влязъл в сила акт на компетентните органи, какъвто например е АУПДВ, или не. Изложени са от съда мотиви, че в случая спецификата на констатираните задължения е такава, че възникват пряко като размер и основание по силата на нормативен акт, а фактът, че е определен и момент, който поставя началото на тяхната дължимост означава, че просрочието им не е предпоставено от наличие на акт за установяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от обстоятелствената част на атакуваното волеизявление, органът се е позовал на задължения за заплащане на такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ и лихви за тяхното просрочие. По аргумент от чл. 30, ал. 6 ЗХ (в относимата към момента на издаване на акта редакция, а именно ДВ, бр. 14/18.02.2020 г.) организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие декларация за стойността на получените такси и комисиони. Съгласно ал. 9 от същата разпоредба (в горепосочената редакция) таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4 се внасят по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 6. Следователно с изтичането на срока за подаване на декларацията, т.е. на 16-то число от месеца, следващ този, за който е дължима съответната такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ, лицензопритежателят вече има просрочени публични задължения по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Съдът е приел, че предмет на указанията по чл. 85, ал. 2 ЗХ могат да бъдат не само публични вземания, установени с окончателен по своя характер АУПДВ. Съдът е посочил, че НС не е приело предложената редакция на този законов текст: "Комисията може да приложи принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 от този закон, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, което е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган", т. е. не е налице изискване да има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Тъй като в мотивите на съдебното решение, чиято отмяна се иска е посочено, че за издаване на акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, е ирелевантно дали същите са установени с влязъл в сила акт на компетентните органи, какъвто например е АУПДВ, или не и че с изтичането на срока за подаване на декларацията, т.е. на 16-то число от месеца, следващ този, за който е дължима съответната такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ, лицензопритежателят вече има просрочени публични задължения по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ., следва да се приеме, че обявяването на нищожност на АУПДВ 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ със съдебно решение не е основание за отмяна на акта и влязлото в сила съдебно решение, тъй като както в акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ., така и в съдебното решение, чиято отмяна се иска, са изложени самостоятелни мотиви за наличие на просрочени публични задължения над 5000 лв., за които не е представено обезпечение. Да се приеме противното означава да се ревизира влязлото в сила съдебно решение. По същата причина не е налице основание за отмяна по чл. 239, т.1 АПК. Обстоятелството, че последствие е обявен на нищожен АУПДВ със съдебно решение, не е основание за отмяна, тъй като съдебното решение, чиято отмяна се иска не се основава пряко на АУПДВ, а на наличието на временна мярка, на неизпълнението на разпореждането в нея за погасяване на задълженията или обезпечението им и на наличието на публични задължения, независимо дали е издаден АУПДВ и влизането му в сила. Както сочи ответната страна, по адм. д. 6850/2021 г. по описа на ВАС съдът не се е произнесъл по същество за наличието на просрочени публични задължения. Друг е въпросът дали може да се иска нов лиценз при положение, че отнетият лиценз не се връща. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да се отхвърли, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия