Решение № 2975 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16425/2013 г.

Решение № 2975 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16425/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дафина Ганева Янева от с. Николово, Хасковска област, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Кръстьо Симеонов Дуков, срещу решение № 276 от 29.10.2013 г. по адм. дело № 276/2013 г. на Административен съд - гр. Хасково.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Касационната жалбоподателка е вдовица с отпуснати лични и наследствени пенсии, както следва:

а) лична пожизнена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, първоначално отпусната с решение № 3512208571 по протокол № 9 от 27.02.1989 г. на пенсионната комисия при Окръжен народен съвет - гр. Хасково;

б) лична пожизнена пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (ЗП - отменен с § 12, т. 2 ПЗР на КСО), отпусната с разпореждане № 014105 от 01.12.1992 г., с което е прекратена личната пенсия за инвалидност "като несъвместима и неблагоприятна";

в) т. нар. "вдовишка добавка", първоначално отпусната с разпореждане № 3512208571 от 02.07.1999 г. в определения с чл. 50а, ал. 1 ЗП (отм.) размер на 20 % от актуализираната пенсия на починалия съпруг;

г) наследствена пенсия по чл. 80 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), отпусната с разпореждане № 24 от 09.03.2004 г. в размер на 50 % от пенсията на починалия съпруг и наследодател (чл. 81, ал. 1 КСО).

1. При последното осъвременяване на пенсията на наследодателя - разпореждане от 01.07.2009 г. - тя е била определена в нов размер 460.12 лв. Половината (50 %) от този размер или 230.06 лв. е размерът на наследствената пенсия на жалбоподателката Дафина Ганева Янева. Поради това тя със заявление вх. № МП 837 от 16.01.2012 г. поискала да получава в бъдеще своята лична пенсия за осигурителен стаж и възраст заедно с добавката по чл. 84 КСО (26.5 % от пенсията на наследодателя). С разпореждане № 7 от 03.02.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково е възобновило от датата на заявлението (16.01.2012 г.) личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в размер на 136.08, определен по правилото на чл. 70, ал. 7 КСО във връзка с чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. и добавка по чл. 84 КСО в размер на 121.93 лв. (26.5 % от 460.12 лв.) или общо 258.01 лв.

1. С жалба вх. № К 3170 от 13.03.2012 г. (с поставен и втори вх. № Ж-8 от същата дата) жалбоподателката е оспорила и двата размера - както този на личната си пенсия, така и този на добавката по чл. 84 КСО.

С решение № Ж-8-1 от 09.04.2012 г. директорът на РУСО - гр. Хасково е отменил оспореното разпореждане и с подробни мотиви по фактите и прилагането на закона е върнал преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за издаване на ново разпореждане. Същественото обстоятелство в мотивите на това решение е указанието трудовият стаж на наследодателя, придобит от него за времето от 09.10.1950 г. до 22.06.1952 г. (1 г. 07 мес. и 14 дни) като миньор в ДМП Перник, да бъде зачетен като осигурителен стаж от първа категория и превърнат в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО (според което една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория).

1. С новото разпореждане № 3512208571 от 12.04.2012 г., при съобразяване на указанието по прилагането на чл. 104, ал. 3 КСО, пенсията на наследодателя е определена в нов размер 478.75 лв., поради което размерът на добавката по чл. 84 КСО е определен на 126.87 лв. (26.5 % от 478.75 лв.) и оттук общият размер на месечната сума за изплащане е определен, също от датата 16.01.2012 г., на 262.95 лв. (136.08 лв. лична пенсия за ОСВ + добавката от 126.87 лв.).

Това разпореждане завършва така: "На основание чл. 105, ал. 2 КСО вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася".

1. Дафина Ганева Янева подала нова жалба вх. № К-5108 от 23.04.2012 г. (с втори вх. № Ж-15 от същата дата), която по своята същност е искане да й бъде изплатена разликата в общия размер на пенсията, с която е била ощетена поради пропускът на длъжностното лице да приложи правилото по чл. 104, ал. 3 КСО при определянето на размера на пенсията на покойния й съпруг и наследодател.

1. С решение № Ж-15-1 от 14.05.2012 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата с мотиви: "При постановяване на разпореждане № 3512208571 /ПР747/12.04.2012 г. правилно пенсионният орган се е позовал на давностния срок, посочен в чл. 105, ал. 2 от КСО (...) На това основание правилно е изплатена разликата между получената и следващата се сума от 01.01.2009 г."

1. Със заявление вх. № МП-13316 от 13.07.2012 г. Дафина Ганева Янева е поискала да й бъде отпусната и социална пенсия за инвалидност. Към заявлението е приложила експертно решение № 1623 от 21.06.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Хасково, с което й е призната 80 % степен на увреждане пожизнено.

С разпореждане № 3 от 20.07.2012 г. такава пенсия й е отпусната от датата, на която е подала заявление за освидетелстване в РКМЕ - 29.11.2010 г., а с последващо разпореждане от 01.04.2013 г. пенсиите са осъвремени на основание § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавното обществено осигуряване за 2013 г.

1. С жалба вх. № К-7983 от 14.06.2013 г. (също и вх. № Ж-42 от същата дата) Дафина Ганева Янева е оспорила разпореждането от 01.04.2013 г. Жалбата завършва с искане за проверка и ново преизчисляване на пенсиите.

С решение № Ж-42-1 от 11.07.2013 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата като неоснователна.

II. С посоченото по-горе решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Дафина Ганева Янева срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Правилно ръководителят на "ПО" (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) е изчислил новия размер на ЛПОСВ към 31.03.2012 г., като е умножил определения към тази дата размер на ЛПОСВ с коефициент 1.098, а доколкото и в увеличения й размер пенсията не надвишава минималния праг, който от 01.04.2013 г. с чл. 9 на ЗБДОО за 2013 г. е повишен на 150 лв., то правилно с разпореждането от 01.04.2013 г. е определено пенсията да бъде изплащана в този нормативно установен минимален размер от 150 лв.

1. Разпореждането (№ 3512208571 от 12.04.2012 г.), с което е определен новият размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на наследодателя на жалбоподателката, представлява стабилен административен акт, породил целените с него правни последици и поради това е недопустимо в сега развилото се съдебно производство да се пререшава изчисляването на размера на ЛПОСВ на наследодателя, респ. е недопустимо сега да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателката за неправилно изчисляване на т. нар. основа за индексиране на пенсията й.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване в нея е, че "е сбъркана основата и основанието, а оттам и размера на дължимата пенсия е неправилно определен".

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не може да бъде споделено изразеното от Административен съд - гр. Хасково становище за недопустимост на съдебния контрол върху определения от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на покойния съпруг и наследодател на жалбоподателката.

1. Вярно е, че разпореждане № 3512208571 от 12.04.2012 г. е стабилен административен акт, но:

а) в частта, с която е определен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на покойния съпруг и наследодател на жалбоподателката, то има характеристиката на констативен акт, защото в тази му част то констатира (удостоверява) един факт с правно значение - размера на пенсията на покойния съпруг, от който размер пък следва размерът (в лева) на т. нар. вдовишка добавка по чл. 84 КСО към пенсията на жалбоподателката;

б) стабилност на административния акт не означава непогрешимост на този акт. Стабилността означава само, че този акт не може да бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол, вкл. и съдебен. Но законодателят може изрично да предвиди, че един придобил задължителна (формална) сила и станал стабилен административен акт може да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност.

1. В пенсионното производство тази възможност е намерила израз в правилото на чл. 99 КСО, според което влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато бъде установено поне едно от изброените в ал. 1 обстоятелства. Определянето на пенсията в по-малък размер е такова обстоятелство - чл. 99, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро КСО. А това означава, че влязлото в сила разпореждане за определянето на пенсията може да бъде изменено, ако се установи, че пенсията е била определена в по-малък размер. Затова като е отказал да допусне исканата от жалбоподателката съдебна експертиза, Хасковският административен съд недопустимо е ограничил правото й на защита, като я е лишил от възможността да събере доказателства в подкрепа на твърдението си, че пенсията й е била определена в по-малък размер.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е постановено при съществено нарушение на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и на процесуалното правило по чл. 171, ал. 2 АПК, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковския административен съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде допусната исканата от жалбоподателката съдебна експертиза.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,