Решение № 11887 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4521/2016 г.

Решение № 11887 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4521/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. Б., гр. С., чрез проц. представители адв. Н. и адв. З., против решение № 1091/22.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3820/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. В. Б., с която се иска от съда, на осн. чл. 292 от АПК, да признае за установено по отношение на началника на РДНСК-ЮЗР, че издадената от него, влязла в сила, заповед № ДК-02-ЮЗР-74/25.11.2010 г. не подлежи на изпълнение поради настъпили нови факти след издаването на изпълнителното основание за задължително премахване на строежа, а именно: 1. Правна невъзможност (забрана) за изпълнение по смисъла на чл. 282, ал. 1, т. 7 вр. с т. 8 от АПК, основаваща се на правото на ЕС; 2. Промяна в нормативната уредба с ДВ, бр. 82/2012 г.; 3. Промяна в собственоста на жилищната сграда, към която е изпълнена незаконната пристройка. Съдът е отхвърлил исковата молба като неоснователна.

С касационната жалба е направено искане, на осн. чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС вр. с чл. 628, чл. 629 и чл. 631 ГПК, вр. чл. 144 АПК, настоящият съд да направи преюдициално запитване пред СЕО за тълкуване на чл. 7, чл. 24 и чл. 25 от ХОПЕС и чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС по изложените в жалбата въпроси, като на осн. чл. 631 ГПК спре делото до произнасяне на Съда на общността. Поставените въпроси са:

1. Нарушава ли се правото на човешко достойнство по смисъла на чл. 7 от ХОПЕС и принципите на защита на това право, правата на детето и на възрастните хора, установени съответно в чл. 7, чл. 24 и чл. 25 от ХОПЕС, когато се извършва принудително изпълнение на заповед за премахване на жилище или на част от жилище, което е единствен дом за собственика и обитателите му и когато правоприемството в задълженията е настъпило след издаване на изпълнителното основание?

1. Следва ли разпоредбата на чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл. 7 и чл. 52, т. 3 от ХОПЕС да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че след като националното законодателство на Р. Б. няма законови условия, които да изключват предварителното изпълнение на заповед за премахване на единственото жилище или на част от него, намесата на държавната власт в упражняване на правото на неприкосновеност на жилището и на семейния живот е безусловно допустима?

1. Следва ли разпоредбата на чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл. 7 и чл. 52, т. 3 от ХОПЕС да бъде тълкувана в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо изключващи държавната намеса условия, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да преценяват дали е налице необходимост от принудително изпълнение на заповед за премахване на жилище или част от жилище в интерес на защитими ценности на демократичното общество?

1. В случай на положителен отговор по въпрос № 3 СЕО да даде тълкуване свободен ли е националният съд да преценява допустимостта на държавната намеса на други основания, освен изброените в чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС защитени обществени интереси.

По искането за преюдициално запитване този съд намира следното.

Не са налице предпоставките по чл. 267, ал. 2 от Договора на ЕС, поради липса на компетентност на СЕС да се произнесе по въпросите в искането, тъй като не се прилага пряко норма от общностното право. Не са налице и предпоставките по чл. 628 и сл. от ГПК, тъй като не се налага тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуване и валидност на акт на органите на Европейския съюз, която да е от значение за правилното решаване на делото.

В този смисъл е и определение на СЕС по дело С-339/10. Когато е сезиран съгласно чл. 267 ДФЕС, Съдът е компетентен да се произнася относно тълкуването на Договора за ФЕС както и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите на Съюза. Компетентността на Съда е ограничена единствено до разглеждането на разпоредбите на общностното право (вж. Определение от 16 януари 2008 г. по дело Polier, C-361/07, точка 9 и цитираната съдебна практика). Въпреки това, Съдът напомня, че според чл. 51, § 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за "държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза", и че съгласно чл. 6, § 1 ДЕС, който придава задължителна сила на Хартата, и както следва от Декларацията относно Хартата на основните права на Европейския съюз, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон, Хартата не създава нови области на компетентност, нито изменя областите на компетентност на Съюза.

Съдържанието на чл. 51, § 2 от ХОПЕС е възпроизведено в чл. 6, § 1, ал. 2 и § 2 от ДЕС, както и в Декларацията относно Хартата на основните права на Европейския съюз, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон - разпоредбите на ХОПЕС не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза, а присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 267, § 1 от ДФЕС съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а/ тълкуването на настоящия договор и б/ валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

Съществен за преценката, дали искането за отправяне на преюдициално запитване в случая е основателно или не, е отговорът на въпроса: регулирането на обществените отношения, свързани с изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, попада ли в някоя от видовете компетентности на Европейския съюз, уредени в ДФЕС или не, съответно компетентен ли е СЕС да се произнася преюдициално по съдържащите се в искането питания.

Видно от разпоредбите на ДФЕС, компетентностите на ЕС са три вида: изключителна (чл. 3 от ДФЕС), споделена (чл. 4 от ДФЕС) и такава за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите - членки (чл. 6 от ДФЕС). И трите вида компетентности на ЕС са изчерпателно изброени в цитираните по-горе разпоредби от ДФЕС. В общностното право липсва норма, която да урежда специален статут на единствено жилище, вкл. в хипотезата на премахването му, поради незаконност на строежа.

От изложеното логично се налага извода, че не са налице условията за отправяне на исканото преюдициално запитване, установени в чл. 628 и чл. 629 от ГПК, т. е. не е налице разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, чието значение и смисъл да са неясни или будят някакво съмнение. Искането следва да бъде отхвърлено.

Обжалваното пред този съд решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд, че не са налице факти и обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания в производството по оспорване на незаконосъобразността на процесната заповед, водещи до неизпълнимост на изпълнителното основание. Промяната в собствеността определено не може да бъде такава причина, тъй като, съобразно чл. 274, ал. 2 от АПК Б., в качеството му на правоприемник на адресата на заповедта, е длъжник в образуваното изпълнително производство. Не е налице и нарушение на чл. 7 от ХОПЕС и чл. 8, § 1 и 2 от ЕКЗПЧОС, касателно правото на зачитане и неприкосновеност на личния и семейния живот и жилището на всеки човек, доколкото и съобразно с принципите на пропорционалност и съразмерност семейството на Б. няма да е лишено от единственото му жилище с оглед предмета на изпълнение - пристройка към втори етаж от 12 кв. м., доколкото той е собственик на цялата жилищна сграда, състояща се от първи етаж (... кв. м.), втори етаж (... кв. м.) и тавански етаж (... кв. м.). Като е извършил преценка на обстоятелствата по делото в светлината на приложение на принципите за пропорционалност и съразмерност, съдът е постановил правилно решение, което не е обременено с касационни пороци и следва да се остави в сила.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав