Решение № 1855 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. И. чрез неговия пълномощник срещу решение 892/26.06.2024 г. по адм. д. 137/2024 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба кметът на община Доспат чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Община Доспат, А. Т. И., Р. Ч. М., С. Ч. Ч. и Ш. Т. И. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Т. И., А. Т. И. и С. Ч. Ч. срещу заповед К-419-1/15.07.2021г. на кмета на община Доспат, с която на основание чл.44, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗССМА, чл.129, ал. 1 от ЗУТ , решение по т.4 на протокол 12/08.07.2021 г. на ОЕСУТ на община Доспат, във връзка с получено възражение от 02.07.2021 г. на кмета на [населено място] е отменил своя заповед К-419/18.06.2021 г. за одобряване изменение на ПУП-ИПР за УПИ V-255 в кв. 33 и кв. 40 по плана на [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповед К-419/18.06.2021 г. на кмета на община Доспат не е влязъл в сила индивидуален административен акт. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно правомощията му по чл. 44, ал. 2 ЗМСМА. Извършено е фактическо позоваване на текста на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ и тази констатация е послужила като правно основание за издаване на заповедта. В случая към момента на провеждане на съдебното производство е налице влязъл в сила съдебен акт-решение 304/25.11.2022 г. по адм. д. 312/2021 г. по описа на Административен съд Смолян за премахване на незаконен строеж в УПИ V-255 и административният орган е свободен в преценката си да отмени своя акт при установяване на тези обстоятелства. Правната регламентация на прераглеждането на административен акт се съдържа в чл. 91 АПК, в който е уредена възможност в 7-дневен срок, а когато органът е колективен-в 14-дневен срок от получаване на жалбата или протеста административният орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказъл издаването му-това е така нареченото право на отзив. Според съда предвиденият срок за подаване на жалбата или протеста касае хипотезата за оспорване по административен ред, какъвто не е настоящият случай. Поради това кметът на общината притежава правомощия, които не се преклудират с изтичане на 7-дневния срок, като обсъжданият казус не покрива хипотезата на право на отзив. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон при следните съображения: Настоящата инстанция счита, че въпреки че не е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 91 АПК за отмяна на заповедта за изменение на ПУП-ПР, то се касае именно за преразглеждане на акт. Преразглеждане на невзлязъл в сила административен акт е уредено в разпоредбата на чл. 91 АПК. Актуалната съдебна практика приема, че по принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7 - дневен срок от подаването на редовна, сезираща по - горестоящ административен орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по - горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. Т.е. законодателят предоставяйки правото на отзив на административния орган не е направил разграничение, въпреки мястото на нормата, между сезирането с редовна жалба на по горестоящ орган или на съда. В случая при наличие на редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл. 91 ал. 1 от АПК. В този смисъл е решение по адм. д. 1867/2020 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл.91, ал.1 АПК В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Правото на отзив е упражнено от кмета на община Доспат, който от формална страна е компетентен орган, но произнасянето му е сторено извън допустимия времеви интервал по чл. 91, ал.1 АПК за преразглеждане на акта, при липса на материалноправните предпоставки за прилагане от органа на тази разпоредба. В случая административният орган се е произнесъл извън установения 7-дневен срок. Възражението на кмета на [населено място] е от 02.07.2021 г., а заповедта за отзив е постановена на 15.07.2021 г. Седмодневният срок е преклузивен, а не инструктивен и неговото изтичане погасява възможността да се извърши валидно правото на преразглеждане. Ето защо обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна. Както се посочи, жалбата следва да е редовна и допустима, тоест подадена от лице с правен интерес. В случая от правно значение е обстоятелството налице ли е бил изобщо правен интерес за кмета на [населено място] да сезира съда с жалба срещу заповедта за изменение на ПУП-ПР. Кметът на [населено място] не се явява заинтересовано лице, което е засегнато от оттегления административен акт. Заповедта за изменение на ПУП-ПР за УПИ V-255 в кв. 33 и кв. 40 по плана на [населено място] не засяга кмета на [населено място] нито в лично, нито в професионално качество. Правото на оспорване не съществува по принцип-необходимо е оспорващият да има пряк и личен интерес, тоест жалбоподателят следва да има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Липсата качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ лице за кмета на [населено място] сочи, че подадената от него жалба изначално е била недопустима за разглеждане от кмета на община Доспат. Предвид изложоното постановеният административен акт за упражняване правото на отзив е материално и процесуално незаконосъобразен. Като го е оставил в сила решаващият съд е постановил решение в противоречие с материалния и процесуален закон, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за две инстанции в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляващи държавна такса за две инстанции. Не следва да се присъждат разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, тъй като в представените пред двете инстанции адвокатски пълномощни не е уговорено възнаграждение за адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,