Решение № 7326 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2017 г.

Решение № 7326 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. С. В., гражданка на Русия, срещу Решение № 802/13.02.2017 г. по адм. д. № 12148/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Русия е възприета безкритично от съда въз основа на представените справки от ДАБ, без да е събрал допълнителна информация относно обстоятелството за наличие или липса на преследване на етнически евреи изповядващи православие от хора от азерския етнос. П. се на принципа "забрана за връщане" в страната си на произход, тъй сигурността й там била застрашена. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателят на ДАБ и делото се върне, като преписка на административния орган, за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Нилсен като поддържа касационната жалба. Ответникът - председателят на ДАБ, не изпраща представител и не взима становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - С. град е отхвърлено оспорването по жалбата на А. С. В., гражданка на Русия, срещу Решение № 6661/03. 08. 2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на А. С. В. и на малолетната й дъщеря О. Ю. В. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут . Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. България. Установено е, че търсещата закрила не е имала проблеми с официалните власти, никога не е била чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу нея да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо А. В. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденката. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-366/06.04.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на А. В. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито тя, нито нейни близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от представения по делото протокол от проведено с В. интервю на 22.04.2016 г. ( л. 22 и л. 23 от адм. дело № 12148/2016 г.) същата е заявила пред органа, че не е имала проблеми в държавата си заради етническата или религиозната й принадлежност. Касационната жалбоподателка е напуснала легално Русия, с туристическа виза. Единственото твърдение, изложено в интервюто от чужденката е, че нейния съпруг е имал проблеми с азерски криминални елементи след участие в протестен митинг. Правилен е извода на съда, че в случая се касае за криминален инцидент, което не може да се приеме като безогледно насилие, според определението на ЗУБ. При тези данни, обосновани са изводите на АССГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Волкова за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е установено преследване по отношение на молителката. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, за да са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка № МД-366/06.04.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ и е мотивирал решението си именно с посоченото в нея актуално положение в Русия. На база установеното съдът правилно е приел, че липсват данни свободата и живота на Волкова да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Преценката дали следва да се предостави закрила за едно лице, се отнася за всеки конкретен случай на депозирана молба, като законосъобразно е установено в конкретния случай, че не са налице основанията посочени в закона за предоставянето на такава по отношение на А. В.. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства, в случай, че бъде върнат обратно в съответната страна. Обосновано съдът е заключил, че в случая не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,