Решение № 3304 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16817/2013 г.

Решение № 3304 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16817/2013 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ренета Илиева Бонева от гр. Варна, против Решение № 66 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 101/2013 г. на Административен съд Силистра. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че както в обжалвания съдебен акт, така и в административния акт не става ясно в какво се изразява арогантното и неуважително поведение на жалбоподателката. Според касатора, на нея не й е била дадена реална възможност да се защити адекватно, тъй като срокът за обяснения е бил абсурдно кратък за организиране на адекватна защита. Твърди още, че инспектор Бонева е служител в един сектор, а главен инспектор Радоев е началник на друг, поради което между двамата няма йерархична връзка, а и конкретното състезание е било странична дейност, като в случая не би могла да бъде приложена т. 39 "А" от Етичния кодекс. Излага още доводи, че в процесната заповед липсва посочване на изрична форма на вина, както и че Бонева е разпитана от съда, което е нарушение на процедурните норми. С касационната жалба се прави искане решението да бъде отменено и делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество. Ответникът - Началник сектор "Планиране превантивна дейност и контрол" при ОУ "ПБЗН" - Силистра в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания както и доказателствата по делото приема, че същата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Силистра е било образувано по жалба на настоящата касаторка, против Заповед № РД-101-230/02.09.2013 г на Началник сектор "ППД и К" при ОУПБЗН- Силистра, с която й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца . С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в законоустановените срокове, мотивирана е и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Посочил е, че в заповедта се съдържат фактическите твърдения за извършените нарушения на жалбоподателката на посочената дата, като се позовават на обстоятелствата установени в обобщена Справка за извършена проверка по Докладната справка, в която подробно са описани нарушенията на 23.V.2013 г., както и доказателствата, които са събрани в хода на административното производство. В Справката е било отразено, че инсп. Бонева не е дала обяснения, както и че не е поискала събиране на допълнителни доказателства . Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарното наказание е наложено на държавния служител за това, че на 23.05.2013 г, при провеждане на областни състезания по пожароприложен спорт, инсп. Бонева е отказала да изпълни задълженията си като хронометрист, като е отправила остри реплики към гл. инсп. Радоев -началник сектор "пожарогасене и спасителна дейност", държала се е неуважително и арогантно, без да се съобразява, че свидетели на разговора са и служители от по-ниска категория. В процесната заповед е посочено, че с деянието си инсп. Бонева е нарушила т. 39а от Етичния кодекс /ЕК/, за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., според която, държавния служител е длъжен да зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебни помещения, така и на обществени места, което е съставомерно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. На основание чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР й е наложеното дисциплинарно наказание " порицание". Заповедта е издадена от Началник сектор "П, ПД и К" главен инспектор Ев. Стамов. Повечето от възраженията съдържащи се в жалбата пред настоящата инстанция са идентични с тези изложени пред първоинстанционния съд. Съдът подробно е изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил ги е и ги е съобразил с приложимата правна уредба, за което е изложил обосновани мотиви споделящи се и от настоящата съдебна инстанция. Що се отнася до твърдението, че на инсп. Бонева не й е дадена реална възможност да се защити адекватно, тъй като предоставеният й четиричасов срок за обяснения е бил абсурдно кратък, настоящият състав счита същото за несъстоятелно. Следва да се отбележи първо, че даденият срок е достатъчен жалбоподателката да се защити, ако счита, че посочените обстоятелства във връзка с които е започнато производство за налагане на дисциплинарно нарушение, са неверни, и второ няма данни същата да е поискала удължаване на срока при положение, че го е счела за крайно недостатъчен. Възражението за липса на йерархична връзка между инсп. Бонева и гл. инсп. Радоев, както и че конкретното състезание е било странична дейност, поради което в случая не би могла да бъде приложена т. 39а от Етичния кодекс /ЕК/, също е неоснователно. Следва да се отбележи, че несъмнено е налице йерархична връзка между инсп. Бонева и гл. инсп. Радоев. Инсп. Бонева е инструктор V степен в сектор "Планиране превантивна дейност и контрол" при Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Силистра, категория "Г", докато гл. инсп. Радоев е началник на сектор към същото Областно управление, категория "В". Също така съгласно цитираната норма, държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебни помещения, така и на обществени места. В случая въпреки, че въпросното състезание е било странична дейност, жалбоподателката е следвало да изпълнява задълженията си наложени й с Етичния кодекс. Що се касае до твърдението, че в процесната заповед липсва посочване на изрична форма на вина, следва да се отбележи, че в конкретния казус, това само по-себе си не е основание за отмяна на акта. При всички случаи се касае до наличие на вина - умисъл или непредпазливост. Доколкото дисциплинарно наказващият орган е наложил най-лекото наказание, неизлагането на мотиви в тази насока, не представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта. На последно място, настоящият състав намира за неоснователно и възражението за нарушаване на процедурните правила поради факта, че жалбоподателката е разпитана от съда, като не е предупредена за правото да откаже да даде обяснения и евентуалните последици от такъв отказ. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 01.10.2013 г., жалбоподателката, поканена от съда, в пледоария е пресъздала фактическата обстановка, така както е описана и в самата жалба. На същата не са задавани допълнителни въпроси. Това, че не е предупредена за правото да откаже да говори, не е съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на обжалваното решение. Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,