Решение № 11584 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2018 г.

Решение № 11584 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на М. Камбуров от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Милева против решение № 265/12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 364/2017 г. на Административен съд - Хасково. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от пълномощника си адв. Йорданова, която по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, представя писмени бележки, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на Република България, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Касалова изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на М. Камбуров с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с които се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, вследствие на преживените неудобство, притеснения и страдания, заради издадена Заповед №РП-14/26.08.2013 г. на административен ръководител Районен прокурор на Районна прокуратура/РП/ - Свиленград, която е била отменена с решение № 293/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 357/2013 г. и оставено в сила с решение № 10414/25.07.2014 г. по адм. дело № 1490/2014 г. на ВАС и имуществени вреди в размер на 2 012 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, във връзка с осъществено процесуално представителство по адм. дело № 357/2013 г. по описа на Административен съд - Хасково и по адм. дело № 1490/2014 г. по описа на ВАС. За да достигне до този резултат, съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди произтичащи от заплатени адвокатски хонорари във връзка с осъществено процесуално представителство и заплатена държавна такса във връзка с обжалване на Заповед № РП-14/26.08.2013 г., съдът след подробен анализ на приложимите разпоредби от АПК е приел тази претенция за неоснователна. Обосновал се е, че същите представляват такси и разноски по административно дело, отговорността за които е регламентирана изрично в чл. 143 от АПК. Въз основа на това е счел, че отговорността на прокуратурата за тези разноски не може да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като същите се присъждат от съда, който постановява решението по конкретното дело, в случая Административен съд – Хасково, от бюджета на органа издал отменения акт или отказ. Като неоснователна и недоказана, съдът е приел и претенцията на ищеца за заплащане на неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., поради липсата на кумулативно предвидените в чл. 4 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Изложени са подробни мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен начин наличието на посочените от ищеца негативни преживявания с настъпил вредоносен резултат. При тази установена фактическа обстановка първоинстанционния съд е счел, че не са налице основания за уважаването и на тази претенция за обезщетяване, поради което е отхвърлил предявените искове за имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и недоказани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, но е неправилно досежно частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че след обсъждане на всички представени доказателства първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Административен съд - Хасково, анализирайки събраните по делото доказателства правилно е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактическите твърдения, на които основава предявените искове. При това положение обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че твърдяните искови претенции са неоснователни и недоказани. Правилно административният съд е приел, че разноските по дело № 357/2013 г. на Административен съд -Хасково и по дело № 1490/2014 г. на ВАС, които са били с предмет съдебния контрол за законосъобразност на заповед № РП-14/26.08.2013 г. на Районен прокурор на Районна прокуратура – Свиленград, е следвало да се претендират по съответния процесуален ред по чл. 143 от АПК, а не по реда на ЗОДОВ. Следва да се посочи, че за тези разноски не е в сила разрешението на ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС, съгласно което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела, при което същите се претендират по реда на ЗОДОВ. Касаторът е могъл да поиска от съда изменение на решението в частта за присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК. Видно от представените доказателства, че такова искане за изменение на решението по адм. дело № 357/2013 г. не е направено. Законосъобразно съдът е приел, че отговорността на прокуратурата за тези разноски не може да се реализира по реда на ЗОДОВ. Обосновани са и направените от съда изводи по отношение на претенцията на Камбуров за неимуществени вреди. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установят твърденията на касационния жалбоподател. От същите не може да се направи еднозначен извод за наличие на твърдяните от ищеца характерови промени и депресивни състояния, доколкото няма доказателства за такива промени, а още по-малко за пряка и непосредствена връзка с отменения акт. Направения от първоинстанционния съд извод, че мярката по наказание от което за касатора да са породени чл. 327, ал. 1 от ЗСВ не може да бъде квалифицирана като дисциплинарно неимуществени вреди и то в личната му сфера, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Като е отхвърлил иска за неимуществени вреди, като недоказан по основание и размер, съдът е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения, първоинстанционното решение в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на Прокуратурата на Република България, съдът намира решението за неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. В този смисъл неоснователна е и претенцията на ответната страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения решението в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искането на Прокуратура на Република България, М. Камбуров да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,