Решение № 7353 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) процесуален представител адв. Арамова, срещу Решение 7348 от 04.03.2025 г. по адм. дело 12444/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 12079/20.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), отказващо предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя. По подробно развити в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното решение на АССГ поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост се иска неговата отмяна и отмяна на административния акт. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС - оспорва касационната жалба чрез юрк. Хичовски. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Според фактическите установявания на АССГ началото на закрилното производство е поставено с молба от 18.09.2024 г., въз основа на която чужденецът е регистриран в ДАБ с имена О. А. А., гражданство Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], роден на [дата]. в Сирия, гр. Халеб, с начално образование, религия [заличен текст], неженен. В рамките на проведено на 08.10.2024 г. интервю чужденецът посочил, че е напуснал сам Сирия девет месеца преди интервюто и преминал нелегално в Турция с трафикант и група от 15 души. Девет месеца бил в гр. Истанбул, където живеел сам, без трафиканта, под наем и работел в цех легално, имал договор за работа, бил регистриран и имал кимлик. Заявил, че е дошъл в България нелегално с трафикант в група от много хора. След като влезли в страната около една седмица вървели, взела ги кола и трафикантът ги оставил в гр. София пред лагера за бежанци, където подал молба за закрила. Родителите и сестра му останали в град Манбидж в Сирия, който се намира на 15 км от гр. Халеб. Има един брат в Германия. Иска да получи статут в България и да се събере със семейството си. Решението да напусне страната си на произход взели родителите му, заради войната. В Сирия е учил до пети клас и е работил един месец в завод за боя. На военна служба щял да подлежи след две години и не е получавал призовка или повиквателна, не е бил търсен за отбиване на военна служба. Декларирал, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религията си, не е арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия. Не е членувал в политическа партия или организация, във въоръжена групировка. Не е бил заплашван. Не е бил свидетел на сблъсъци или сражения, не е бил жертва на отвличане, физически или психически тормоз. Като причина да напусне държавата си на произход посочва войната и икономическите проблеми ембаргото, поради което трудно се намират хранителни стоки. Мисли, че ако се върне може да бъде убит от режима, който бомбардира района, в който живее. При тази фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, включително предвидените в ЗУБ и Закона за закрила на детето (ЗЗДет) специални правила, гарантиращи защита правата и интересите на децата, и след получаване на социален доклад. Съобразил е, че в административното производство непълнолетният е представляван от представител, специално назначен да се грижи за спазване на най-добрия му интерес, и му е осигурен превод на разбираем за него арабски език. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история, административният съд е обосновал, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход не са свързани със страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място, съдът е приел, че не са представени доказателства за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, посочени в разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Съдът е счел, че в процесния случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След подробно обсъждане на представените справки в хода на съдебното производство с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, е приел, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Наред с това обаче, съдът е преценил, че А. е пребивавал необезпокоявано на територията на Турция в продължение на девет месеца легално, имал е издадени документи, работил е законно и не е бил преследван. С това обосновава извод, че Турция се явява трета сигурна страна за чужденеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата от личната история на кандидата за статут и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от личната история на търсещия закрила, не се изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал нелегално Сирия и не иска да се завърне в страната на произход поради войната и лошите условия там. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената бежанска история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. Поради изложеното касационният състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито твърди, че е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Обстоятелството, че като навърши 19 години, ще трябва да отбие военната си служба, не представлява тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. АССГ подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според представената в първоинстанционното производство справка от 03.02.2025 г. през м. януари 2025 г. в няколко села около град Манбидж и в района на град Манбидж е имало сблъсъци между SNA и SDF, при които загиват над 100 човека. Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (ОСНА) обявява, че на 30.01.2025 г. над 25 000 човека са разселени от град Манбидж. В следващите справки обаче са налице данни за намаляване на напрежението в този район. На 28 февруари 2025 г. след провеждане на преговори SDF се съгласяват да интегрират своите военни сили в армията на SDС. Водят се преговори за мирно интегриране на районите, които не са под управлението на правителството. Постигнато е споразумение за завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села. Към 8 май 2025 г. ВКБООН изчислява, че 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни и 1 186 147 вътрешно разселени лица са се върнали по домовете си. Следователно, наличните по делото данни сочат, че ситуацията в района, където е живял жалбоподателят и понастоящем живеят неговите родители и сестра, остава усложнена, както е приел и АССГ, но те не установяват толкова висока степен на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В т. 35 от Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12, Diakitе Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съобразно горното не може да се приеме наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. По делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че родителите му са останали в държавата по произход, където се намира и неговата сестра. Същият е заявил, че не е бил свидетел на сблъсъци или сражения. Търсещият закрила не сочи данни за реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент, доколкото в справката от 19.05.2025 г. е посочено, че около 481 730 сирийци са се завърнали в Сирия, след 08.12.2024 г. Следователно не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като безредиците не засягат цялата територия на страната, налице са въоръжени действия в отделни части на страната и това не може да бъде приравнено на безогледно насилие. На следващо място, по отношение на лицето са спазени всички гаранции за отчитане на висшия интерес на детето. С подаването на молбата за закрила чужденецът е бил подробно уведомен на език, който владее, за вида на производството, за решенията, които се взимат и възможността да ги обжалва, както и за предвидените в закона права и задължения на непридружен непълнолетен. Назначен е представител от НПББ, както и представител на социалните служби. Видно от мотивите на решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и при съобразяване с най-добрия интерес на детето е извършена преценка на състоянието на неговите близки, доколкото е отчетено, че неговите роднини продължават да живеят в гр. Манбидж, област Халеб. Правилно е прието от административния орган, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за наличие на други причини от хуманитарен характер с оглед предоставяне на лицето на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Гореизложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното съдебно решение е правилно, без значение дали Турция се явява за молителя трета сигурна държава . В случая становището, че Турция представлява трета сигурна държава не е единственото основание за отказа от закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУБ, обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет) може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено, ако при условията на кумулативност, съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Посочените норми транспонират член 33, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Текстът изброява изчерпателно положенията, при които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима. Според член 33, параграф 2, буква "в" държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима ако страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38. Въпреки констатациите, че лицето идва от трета сигурна страна, административният орган не е отхвърлил молбата като явно неоснователна само на това основание, а е пристъпил и към разглеждане на предпоставките за предоставяне на статут. В случая не е извършена дължимата индивидуална преценка по чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 14 от ЗУБ, но това не променя решаващия извод на първоинстанционния съд за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. В същия смисъл е и Решение 5359/22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. 12090/2024 г., постановено при сходни факти. Настоящият касационен състав съобразява и обстоятелството, че след като е получил решението на административния орган на 25.11.2024 г., О. А. А. е напуснал Сигурната зона към МОМ и от данните по делото на АССГ и по настоящото дело е в неизвестност от 20.12.2024 г. Не се е свързал с назначения му по ЗПП адвокат във връзка със съдебното оспорване на решението на председателя на ДАБ, а от своя страна адв. Арамова потвърди в проведеното открито съдебно заседание, че няма връзка с жалбоподателя. Изложеното показва незаинтересованост от страна на сирийския гражданин от резултата от производството по ЗУБ. Не се установява при касационната проверка да са допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила правилно са преценени от съда като такива, за които не може да се приеме, че притежават белег същественост. Това е така, защото според съдебната практика на националните съдилища, застъпена и в решенията на СЕС, нарушението е съществено, когато ако не беше допуснато, това би довело до различно решение по спора. По гореизложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение