Решение № 13132 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2015 г.

Решение № 13132 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. А. К. от гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 605 от 19.10.2015 г., постановено по адм. д. № 552/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу заповед № 15-0367-000066/19.05.2015 г. на началника на група "Охранителна полиция" при РУП-Велинград. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните доказателства, поради което е достигнал до неправилен правен извод. Счита, че не е доказано по безспорен начин релевантното обстоятелство за отказ от страна на проверяваното лице да бъде проверено с техническо средство, тъй като касаторът е отказал по обективни причини - поради недостиг на въздух за издишване в апарата. Поддържа становището си, че оспореният административен акт е издаден без правно основание, при липса на визиран начален срок на принудителната административна мярка. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът началник група "Охранителна полиция" при РУП - Велинград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на първоинстанционната съдебна проверка е заповед № 15-0367-000066/19.05.2015 г. на началника на група "Охранителна полиция" при РУП - Велинград, с която органът е приложил принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" на водача А. А. К., на основание чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП. Съдът е проявил процесуална активност при събиране на относимите за спора доказателства, обсъдил ги е задълбочено отделно и в тяхната съвкупност. Обосновано е приел, че при извършената проверка на А. К. контролният орган е констатирал, че като водач на МПС същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Проверяващите органи са установили, че водачът лъха на алкохол и не е отрекъл, че е пил водка. Във връзка със защитната теза на жалбоподателя съдът е разпитал свидетели и е приел заключение на съдебно-медицинска експертиза. Обсъждайки в съвкупност доказателствата, е извел съответен на тях правен извод, че обстоятелството на намалена трудоспособност на водача е във връзка със заболяване, което не се отразява на нормалната дихателна функция на проверяваното лице. Последното не страда от заболявания на дихателните пътища. Вещото лице е било категорично, предвид направеното функционално изследване на дишането, че К. има показатели на външно дишане, които му позволяват да даде качествена проба при теста с техническо средство дрегер. Не е спорно, че водачът в момента на проверката е направил неуспешни опити и е отказал повече проби. А отказът, според показанията на свидетелите, е бил въобще да бъде изпробван повече с дрегер, а не - защото не му достига въздух. В момента на проверката водачът не е заявил, че има проблеми с дишането. По същество съдът е приел, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е законосъобразна, тъй като фактическите установявания в цитирания АУАН № Г14459/19.05.2016 г. на съответния контролен орган не са оборени. Заключил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, фактическите установявания съответстват на посоченото правно основание по чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП, посочен е срок за прилагане на мярката. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение, че оспорената заповед не съдържа правно основание, на което е приложена принудителната административна мярка. Видно от съдържанието на акта, ПАМ е приложена на точното правно основание, посочено в диспозитивната част на заповедта. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, доколкото същата е за прилагане на принудителна административна мярка, наложена с цел бързина и ефективност с оглед преустановяване на противоправно действие и предотвратяване на други нарушения. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд, обсъждайки всички релевантни доказателства по спора, е изложил обстойни съображения защо кредитира една група свидетели, а не дава вяра на други, обсъждайки свидетелските показания ведно с всички останали доказателства. Мярката по чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Целта на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП е да осигури на компетентните органи надлежен инструмент, чрез който, при установено управление на моторно превозно средство в състояние, което не отговаря на законовите изисквания, да предотвратят възможността от по-нататъшно извършване на нарушение. Важността на забраната за управление на моторно превозно средство след управление на алкохол за живота и здравето на участниците в движението е причина законодателят да приравни по правни последици установеното чрез техническо средство съдържание на алкохол в кръвта над допустимото с отказа да се извърши проверка. Всеки водач на пътно превозно средство е длъжен тогава, когато искането за проверка е направено от компетентните органи и в съответствие със закона, да извърши проверката. Отказът от извършването на проверка законодателят обвързва с неблагоприятните правни последици на установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимото. Отказът може да бъде демонстриран не само вербално, но и чрез действия. За посоченото от органа в акта фактическо установяване първоинстанционният съд е събрал многобройни относими към спора доказателства и обосновано е приел, че е изпълнена от фактическа страна диспозицията на правната норма по чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП. В случая органът е посочил, че проверяваното лице е отказало да бъде изпробвано с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта. Анализаторът на алкохол в кръвта е техническо средство, което е предназначено да определя концентрацията на етилов алкохол в издишвания от белите дробове въздух - чл. 765 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това означава, че участието на проверяваното лице е решаващо за извършването на валидна проба. Съгласно чл. 767 от Наредбата анализаторът извършва измерване само ако взетата проба се приема за представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух, като измерването спира, ако издишването не е непрекъснато или издишаният въздух съдържа въздух от горните дихателни пътища. Тази специфика на техническото средство за измерване прави обективно възможно препятстването на извършването на пробата от проверяваното лице чрез негови фактически действия, независимо от липсата на вербално деклариран отказ от извършване на проверката. Именно тази специфика на техническото средство е причина законодателят чрез правната техника на презумпцията да обвърже правните последици от отказа да се извърши проверка с правните последици от установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимото, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е съобразил липсата на начален момент за прилагането на ПАМ. Предвид правната характеристика на принудителните мерки, постановената в случая ПАМ е с начален момент, посочен в закона - чл. 172, ал. 3 ЗДвП. Като е отхвърлил жалбата на А. К., Административният съд - П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд