Решение № 11273 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2015 г.

ВАСV отделение25.10.2016 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4073 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 8454/2014 г. по описа на Административен съд С. - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № НК-23/05.08.2014 г. и заповед № СОС-18/05.08.2014 г., издадени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Я. Л. И. сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решенето е окончателно.

Мотиви

Решение № 11273 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Л. И. срещу решение № 4073 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 8454/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № НК-23/05.08.2014 г. и заповед № СОС-18/05.08.2014 г., издадени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя и за прекратяване на служебното му правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Установено е, включително и от разпитаните по делото свидетели, че между жалбоподателя и собственика на заведение за обществено хранене е възникнал спор по повод на поискана от И. неплатена сума от 2 лева, дължима за предходна консумация на алкохол. Този спор прерастнал в скандал, като И. заплашил, че ще затвори заведението, а собственикът, че ще го уволни. Впоследствие жалбоподателят сигнализирал за нередности в заведението и предизвикал извършването на проверки, а собственикът уведомил чрез жалба ръководството на БАБХ за случая, като неговите твърдения за нанесени му обиди от страна на И. не са доказани от други лица. Образуваното срещу И. дисциплинарно производство е проведено по реда чл. 96 от ЗДСл - с процедура пред Дисциплинарен съвет, който единодушно е предложил на органа по назначаването на служителя да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено от него дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл - "неспазване на кръга на служебните правомощия" и "неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация". Ответникът е възприел изцяло становището на съвета и е издал процесната заповед. Видно от съдържанието й, приложението на първата цитирана разпоредба е мотивирано с обстоятелството, че на жалбоподателя не са вменени контролни функции и с поведението си е уронил престижа на БАБХ и е превишил правата си, а приложението на втората разпоредба е мотивирано с това, че с действията си е нарушил етичните правила на чл. 1, чл. 2, чл. 5, чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от кодекса. Според тях държавният служител следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот; при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба; служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя заключението на участващия по делото прокурор, че органът по назначаването не е приложил правилно материалния закон, като е приел, че описаното поведение на И. осъществява състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. Такова нарушение "неспазване на кръга на служебните правомощия" очевидно може да бъде извършено единствено при и по повод на служебната дейност на лицето, но не и по време на осъществени лични контакти извън службата. Затова незаконосъобразен и необоснован е изводът на ответника, че с отправянето на заплаха към собственика на заведението, че ще затвори същото, държавният служител, чиято заемана длъжност не е била с контролни правомощия, е "превишил правата си" по служба и е осъществил деяние, съставомерно по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. Що се касае до втората квалификация на деянието по чл. 89, а. 2, т. 5 от ЗДСл, настоящата инстанция счита, че като е предизвикал публичен скандал по време на обяд в заведение, в което имало и други посетители, И. безспорно е демонстрирал недопустимо поведение като държавен служител, което противоречи на конкретно посочените етични правила и уронва престижа на службата. Следователно това вменено му нарушение е действително извършено. Първоинстанционният съд не е констатирал неправилната квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. При положение, че наказанието "уволнение" е наложено на служителя по съвкупност, т. е. и поради приета съставомерност по неприложим за случая фактически състав (заедно с т. 5 от разпоредбата), то заповедта е мотивирана в нарушение на закона и наказанието се явява несъответно на действително извършеното провинение. Освен това не е обсъдено от съда и възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 91 от ЗДСл. В заповедта е посочено, че деянието е извършено виновно и уронва престижа на службата, но нито в нея, нито в предхождащите издаването й документи органът по назначаването е преценявал цялостното служебно поведение на държавния служител, каквото императивно изискване разпоредбата въвежда. В жалбата си И. твърди, че няма наложени до момента дисциплинарни наказания, което обстоятелство не е отчетено от ответника преди налагане на най-тежкото наказание "уволнение". Предвид изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което заповедта за уволнение да се отмени като незаконосъобразна. Подлежи на отмяна и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на И. като издадена въз основа на наложеното му наказание "уволнение". При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноските пред първата инстанция и БАБХ следва да се осъди да му заплати сумата 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 90, ал. 1, т. 5