Решение № 1168 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2008 г.

Решение № 1168 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Георги Костадинов Станоев от село Храбрино, Пловдивска област, насочена против решението по а. х. д. № 1615/2007 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 985/17.09.2007 г. на Кмета на Община Родопи или иначе казано се потвърждава заповедта на кмета, с която му е било отказано възстановяване на собствеността върху УПИ III с площ 663 кв. м в кв. 19, вилна зона II на село Храбрино. Касаторът счита за неправилен и необоснован извода на съда, че има построена жилищна сграда в груб вид и твърди, че в парцел III има струпани няколко панелни плоскости, които имитират жилищна сграда, поради което и тази част от имота е незастроена. Моли съдебното решение да бъде отменено, както и да се отмени заповедта на кмета и да бъде разпоредено да му се издаде Удостоверение със скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и за УПИ III. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен адвокат Люблян Събев поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като се постанови решение, с което да се отмени решението на Пловдивския административен съд като неправилно и незаконосъобразно, ведно със законните последици. Представени са писмени защитни бележки с подробни съображения. От ответника Кмета на Община "Родопи" - Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Борислав Топов е постъпила молба, в която се оспорва депозираната касационна жалба, изразява се становище, че същата е неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е в срок, но по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че в УПИ III има построена жилищна сграда в груб строеж. Безспорно установено е по делото, че бившия имот на жалбоподателя попада по сега действащия план на населеното място с. Храбрино в неговата II вилна зона, кв. 19 и е разположен върху три урегулирани поземлени имота - УПИ II, УПИ III и УПИ IV, а също така една част в улица, а друга в зеленина. В конкретния случай правилно е приел съда, че е реализирано строителството. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 566 от 4.06.2008 г. по адм. д. № 1615/2007 г. Пловдивския административен съд - III отделение, VII състав ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Георги Костадинов Станоев от село Храбрино, обл. Пловдивска, ул. "3-та" № 13, срещу Заповед № 985/17.09.2007 г. на Кмета на Община "Родопи", обл. Пловдивска, с която е одобрено решението на Комисията, назначена със Заповеди № 184/28.03.2005 г. и № 936/28.10.2005 г., прието с Протокол от 24.07.2007 г., съгласно което се определя застроената част от бивш имот № 8, кв. 19, вилна зона II на село Храбърско, обл. Пловдивска, съгласно приложената към заповедта скица. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че като е одобрил решението на техническата служба за обща площ от 1009 кв. м като "застроена", кметът на общината е постановил един законосъобразен административен акт. Съдът се е позовал на пълното и неоспорено заключение на вещото лице Караславов, който след проверка на място е установил съответствието на отразеното по скицата с действителното положение, а именно, че УПИ III е застроен с изградена в груб вид вилна сграда от началото на 90-те години и че отреждането за улица е реализирано. При тези данни съдът е извел извод, че законосъобразно частта от имота с площ от 663 кв. м, в която е реализирано строителство от характера, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и частта от имота с площ от 346 кв. м, попадаща в улица, която е единствения достъп до имотите, е определена за застроена. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Пловдивският административен съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на издаване на процесната заповед № 985/17.09.2007 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 г., но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем общинска служба по земеделие ще постанови своето решение, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. В конкретния случай с обжалваната от Георги Костадинов Станоев от село Храбрино заповед № 985/17.09.2007 г. на Кмета на Община "Родопи" - Пловдив е одобрено решението на комисията, прието с Протокол от 24.07.2007 г., според което имот № 8 в кв. 19, с. Храбрино II вилна зона е 2499 кв. метра, а застроената част е 1009 кв. метра съгласно приложената скица, оцветена в жълт цвят. Предмет на делото е само тази част от имота, която е определена за застроена. Извън спора е останалата претендирана по земеделската реституция част от целия имот, която остава да е 1490 кв. метра. От допуснатата и приета по делото без възражения на страните техническа експертиза, придружена със съответната скица се установява, че части от имот № 8 попадат както следва: в УПИ - зеленина - 227 кв. м; в УПИ IV - 613 кв. м; в УПИ III - 663 кв. м; в УПИ II - 650 кв. м и в улица - 346 кв. м. Съпоставено с данните в административната преписка, процесната площ от 1009 кв. метра е сбора от частите попадащи в УПИ III - 663 кв. метра и в улица - 346 кв. метра. Частите от имота, попадащи в УПИ - зеленина - 227 кв. метра, в УПИ IV - 613 кв. метра и в УПИ II - 650 кв. метра не са предмет на обсъждане. При тези технически данни в заключението на вещото лице, в пълно съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че тази част от 1009 кв. метра е застроена. В касационната жалба жалбоподателят изрично заявява, че не претендира да му бъде възстановена частта от 346 кв. метра, защото очевидно е обхваната от улица, която има обществено предназначение. Следователно спорна остава частта от имота, попадаща в УПИ III с площ от 663 кв. метра. Според заключението на вещо лице в тази част има изградена вилна сграда на етап груб строеж, за която има издадено Разрешение за строеж № 41/22.03.1990 г. и Протокол за строителна линия и ниво № 29/6.07.1990 г., а от административната преписка се установява, че тези документи са издадени на името на Петър Борисов Матеев. Нито заключението, нито някой от писмените документи по делото са били оспорени от жалбоподателя Георги Костадинов Станоев по надлежния ред. Напротив, за проведените по делото 5 съдебни заседания той е бил редовно призован, но не се е явявал нито лично, нито се е представлявал от пълномощник. Твърдението му в касационната жалба, че в парцел III имало струпани няколко панелни плоскости, които имитирали жилищна сграда се опровергава от неоспореното от него заключение на вещото лице. В касационното производство е представена заповед № 519 от 31.08.1994 г. на Кмета на Община "Родопи", с която се отменя заповед ИК-1326/5.10.1987 г. за отстъпване право на строеж върху парцел II в кв. 19 по плана на с. Храбрино - II вилна зона на Славка Георгиева Маринова и Александър Тодоров Маринов. Тази заповед, освен че вече е била приложена в кориците на адм. д. № 1615/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив и по-конкретно в изпратената от административния орган преписка, е и неотносима за спора. Заповедта касае парцел II, който не е предмет на делото. Същото се отнася и за представените за втори път удостоверение № 932 от 11.07.1995 г., писмо (с неизвестен адресат) от 29.06.1999 г. за запечатване на строеж и спиране на строителството и писмо № 94-04-249/06 от 23 януари 2007 г. на Зам. областен управител на Област Пловдив, че в архива на отдел "Държавна собственост и регионално развитие" към Областна администрация Пловдив не се открива Акт за държавна собственост или деактуване на имотите в парцели II и III от квартал 19 по плана на II-ра вилна зона на с. Храбрино, община Родопи. Необсъждането на неотносими за разрешаването на спора доказателства не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Представените пред касационната инстанция вече като нови доказателства решение № 79-025 от 31.05.1995 г. на Поземлена комисия с. Първенец и удостоверение № 846/11.07.1995 г. за оценка на недвижим имот не могат да доведат до промяна на правните изводи, направени от първоинстанционния съд. Твърдението в касационната жалба на жалбоподателя, че имало игра с номерацията на парцелите II и III не е доказано, а също и твърдението му, че панелите са собственост на Александър Тодоров Маринов и Славка Георгиева Маринова, а не на лицето Петър Матеев. Недопустимо е едва в касационното производство да се оспорват констатациите на вещото лице, което е можело да стане своевременно още в хода на делото чрез оспорване на заключението и искане за назначаване на друга единична или тричленна експертиза. В контекста на изложените по-горе принципни положения за характера на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, възраженията в писмените бележки на пълномощника на касатора се преценяват като неоснователни. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Пловдивския административен съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,