Решение № 4189 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2019 г.

Решение № 4189 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Б. чрез неговия пълномощник срещу решение № 90/03.05.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на община Ямбол, Л. Р. и Ц. Б. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД/02-00044/18.01.2019 г. на главния архитект на община Ямбол, с която му е отказано издаване на удостоверение за търпимост за "лека конструкция за слънце и ветрозащита от фазер и битумна хидроизолация с метална рамка от 9. 8 кв. м. и височина 2. 20 м, поставена в периода 1970-1971 г" на основание пар. 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, находяща се в УПИ IX-1104 в кв. 8 по плана на гр. Ямбол, кв. "Аврен" с идентификатор 87374.543.158 по кадастралната карта поради това, че обектът е преместваем такъв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По начина си на ползване /за склад/ постройката представлява допълващо застрояване към основна жилищна сграда в имота, но в конструктивно отношение вещото лице я определя като преместваем обект, изграден от сглобяема конструкция. Съдът счита, че предимство следва да се даде не на начина на ползване, а на конструктивните му характеристики, които сочат на преместваем обект, както е приел и главният архитект. На второ място, според съда, дори да се касае до строеж, то допълващото застрояване на постройка не е предвидено нито по действалите към момента на изграждане, нито по сега действащите устройствени планове. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В конкретния случай от заключението на вещото лице се установява, че се касае до строеж на допълващо застрояване, като обектът се ползва за склад. Същият е второстепенна постройка на допълващо застрояване от лека конструкция, ползвана към основното жилище. За разграничението между строеж и преместваем обект следва да се съди не по начина на изграждането му с оглед конструкцията на обекта, а по неговото предназначение. Предназначението на преместваемите обекти е фиксирано в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. В случая с оглед предназначението си на склад и начина си на местоположение не се касае до обект за задоволяване на търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, нито се касае до обект по чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Касае се до второстепенна постройка на допълващо застрояване, която се ползва за склад. В този случай процесният обект е строеж от шеста категория, като без значение е неговата конструкция и неговата преместваемост. Тези характеристики не го превръщат в преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, тъй като обектът не е с такова предназначение. Поради това, като е приел, че обектът е преместваем, а не строеж, административният орган се е произнесъл с незаконосъобразна заповед за отказ. След като обектът е строеж, административният орган следва да изложи съображения за неговата търпимост съобразно времепострояването на строежа. В разглеждания аспект съдът не може да заменя волята на административния орган, развивайки доводи за евентуалната търпимост на обекта като строеж, тъй като е ограничен от фактическите установявания, изложени в административния акт. С други мотиви извън обстоятелствената част на обжалвания административен акт съдът не може да подменя фактическите установявания на административния орган, тъй като именно и само в рамките на тези фактически установявания следва да прецени законосъобразността на административния акт. Съдът не може в административния процес да ги изменя, допълва или замества както защото не е орган на управление, така и защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. След като е установил, че фактът, на който органът е основал разпореждането си, не съществува, съдът е следвало да отмени заповедта, вместо да го замества с други факти. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. Делото следва да се върне като преписка на административния орган за нова преценка на търпимостта на процесния обект като строеж. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,