Решение № 1300 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2588/2001 г.

Решение № 1300 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2588/2001 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева М. Р. И. и Ф. М. И. са подали молба за отмяна /наречена молба за преглед по реда на надзора/ на влязлото в сила решение по гр. д. № 1496/98 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях против М. К. /М. Мехмедов К. / и А. К. / А. С. К. / иск за ревандикация на недвижим имот: жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м., построена върху държавно дворище пл. № 8* в кв. 564а по плана на гр. Ш.. С., че са налице отменителните основания по чл. 231, ал. 1, б. "а", "б", "г" и "е" ГПК (отм.), тъй като влязлото в сила решение било постановено в нарушение на съществени процесуални правила, тъй като не били обсъдени всички наведени от тях доводи и възражения и по този начин е нарушено правото им на защита; вместо да се произнесе по искането им за прогласяване нищожността на влязлото в сила решение по гр. д. № 1759/95 г. на Шуменския районен, съдът е приел, че същото се ползува със сила на пресъдено нещо относно правото на собственост върху имота; не са били призовани при разглеждането на гр. д. № 1759/95 г. Върховният касационен съд, състав на I г. о., за да се произнесе по молбата за отмяна, съобрази следното: Производството за отмяна по чл. 231 ГПК е извънреден способ за съдебен контрол, чрез който се осъществява защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо, когато те са неправилни и порочността им се дължи на някои от причините, изчерпателно посочени в закона. В случая изложените от молителите обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите на чл. 231 ГПК (отм.). Релевираните в първоначалната молба пороци, а след оставянето й без движение - и в подадената допълнителна молба, се свеждат до неправилност на решението, дължаща се на нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. Тези пороци съставляват основание за отмяна по реда на въззивното или касационното производство на невлезли в сила съдебни актове, но не обуславят основания за отмяна по чл. 231 ГПК (отм.). Оплаквания в този смисъл не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е уредено от закона като самостоятелно извънинстанционно производство, а не като фаза от исковия процес. Тъй като чрез производството по отмяна се посяга на силата на пресъдено нещо, с която се ползуват влезлите в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изчерпателно визирани в закона и не могат да се прилагат разширително. По тези съображения подадената от М. Р. М. и Ф. М. И., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници С. М. Р. и А. А. М. молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът