Решение № 6121 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2016 г.
ВАСII отделение16.05.2017 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1419 от 25.10.2016 г. по адм. д. № 267/2016 г. по описа на Административен съд-Б. и ВРЪЩА делото на Административен съд-Б. за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателен.
Мотиви
Решение № 6121 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. К., М. К. и Л. К. ог гр. Г. Делчев, чрез адв. Колджиева срещу решение № 1419 от 25.10.2016 г. по адм. д. № 267/2016 г. по описа на Административен съд-Б. С доводи за незаконосъобразност на решението и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на О. Г. Д., чрез адв. Тагарева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски. Ответникът главен архитект на О. Г. Д. не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът "Б. милк сие" ООД със седалище и адрес на управление гр. Г. Делчев, чрез адв. Барзев, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на решението като незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон досежно предвиденото допълващо застрояване. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ /ДВ, бр. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 10.02. 2017 г./, съгласно която норма са окончателни единствено изрично визираните в т. 1, т. 2 и т. 3 решенията на първоинстанционния съд. В ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 13 от 2017 г./ се съдържа изрична преходна разпоредба /§ 60, ПЗР на ЗИДЗУТ/, регламентираща, че неприключилите съдебни производства по чл. 215, ал. 7 ЗУТ се приключват по реда на този закон. Следователно касационната жалба, по която е образувано настоящето производството се явява процесуално допустима, а възраженията на ответниците в тази насока -неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 251/12.04.2016 г. на кмета на О. Г. Д. за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ХII-801,кв. 112 по плана на гр. Г. Делчев и Разрешение за строеж № 22/12.04.2016 г. на главния архитект на О. Г. Д., съставляващи част от одобрения КПИИ. Решението е мотивирано със спазена процедура по изработване и одобряване на КПИИ, компетентност на административните органи и съответствие с материалния закон. Прието е, че изменението на устройствените показатели за УПИ ХII-801,кв. 112 е извън контрола за законосъобразност, тъй като касае предходно решение на Общински съвет Г. Д. /№ 660 по протокол № 47/11.09.2015 г./, което е "стабилен административен акт" и не подлежи на инцидентен съдебен контрол. Така постановеното решение е незаконосъобразно - допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Административният съд правилно е определил предмета на оспорване и правната природа на КПИИ като комплекс от три самостоятелни индивидуални административни акта /проект за подробен устройствен план, вкл. работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и строително разрешение /, но не е обследвал тяхната законосъобразност по чл. 146 във връзка с чл. 148 от АПК по съответните разпоредби, относими към всеки ИАА, т. е. решението е немотивирано. Липсват мотиви за законосъобразността на одобреното изменение на ПУП-ПЗ с оглед визираното правно основание, вида на плана /ПЗ/ и безспорно установеното от експерта промяна предназначението на УПИ ХII-801 от "жилищно застрояване" в "за обществено обслужване" . Изцяло са игнорирани основните доводи на жалбоподателите за нарушение изискванията по чл. 42, ал. 2 ЗУТ досежно предвиденото допълващо застрояване към съществуващата в съсобственият им съседен УПИ ХI-802,кв. 112 гараж. Мотиви в тази насока липсват, като дори не е обсъдено заключението на СТЕ, установяващо разминаване в параметрите на съществуващата сграда-допълващо застрояване в УПИ ХI-802 и новопредвидената такава в УПИ ХII-801,която следва да покрие калкана. Не са изследвани и параметрите на застрояване, въведени и одобрени с оспореното изменение на ПУП-ПЗ, въпреки констатациите на СТЕ, че е одобрено изменение по три от показателите на застрояване -плътност на застрояването, начин на застрояване и минимална озеленена площ. Единственият мотив в тази насока, залегнал в обжалваното решение е погрешен /че параметрите са определени с решение № 660 по протокол № 47/11.09.2015 г. на Общински съвет Г. Д., което е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт /. Това решение на Общински съвет Г. Д. е с друга правна природа и съставлява само съгласие по смисъла на прил. № 4 към решение № 285 по Протокол № 26/24.11.2009 г. на ОС, а новите показатели са одобрени именно с оспорения ПУП-ПЗ, като част от КПИИ. Следователно по реда на чл. 146 във вр. с чл. 148 от АПК, преценката за законосъобразността на акта включва материална законосъобразност по всички изисквания на ЗУТ за изменение на ПУП, като следва да се съобрази, че в случая се касае само за ПЗ, чийто обхват е ограничен до типа на сградите. Предвид изложеното и обстоятелството, че липсата на мотиви, освен, че препяства касационния контрол за законосъобразност на решението, съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение