Решение № 6925 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на Н. М. Х., ЛНЧ[номер], гражданин на Афганистан, чрез адв. А. Захариева, срещу Решение 27651/19.12.2024г., постановено по адм.д.11336/2024г. по описа на Административен съд София град. Касаторът е недоволен от постановеното решение. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е възприел, че ДАБ не е нарушил административно- производствените правила в посока необсъждане на бежанската история на жалбоподателя. Сочи, че произнасяйки се с атакувания административен акт ДАБ не е взел под внимание обстановката в страната по произход относно извършващото се повсеместно насилие и хуманитарната криза в страната му по произход. Твърди, че от събраните доказателства може да се направи извод за бъдещ риск от посегателства, каквото основание се цитира в чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУБ, но че това не е взето предвид от първоинстанционния съд. Според касатора, неправилно съдът е възприел , че обстановката в страната по произход на жалбоподателя не предполага безогледно насилие и че то не е на съответното високо ниво и не е приложил правилно Решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности по тълкуването на чл.15,б. в от Директива 2004/83/ЕО. Посочва се, че безогледното насилие в страната по произход - Афганистан продължава и съдът не е взел под внимание друго основание за получаване на международна закрила, а именно - чл.8, ал.6 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, както това е в конкретния случай. За Н. М. Х. грешен е изводът на съда, че мащабът на нападенията на талибаните над цивилни групи не се доближава до утвърдените критерии за безогледно насилие, както и че неправилно съдът е възприел, че жалбоподателят не изпитва основателен страх от преследване. Изтъква, че от разказите му пред интервиюиращите е видно, че са налице непосредствени заплахи за живота и здравето му и че се страхува да се завърне в Афганистан, тъй като е бил военен и има проблеми с талибаните, които са убили негови колеги. Подчертава, че с оглед нестабилността на ситуацията в Афганистан, ВКБООН не счита за уместно да се отказва международна закрила на афганистански граждани. Н. М. Х. иска от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно Решение 27651/ 19.12. 2020г. по адм.д.11336/2024г. по описа на Административен съд София град, с произтичащите от това правни последици. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева моли касационната инстанция да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че при произнасянето му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и че правилно е приложен материалния закон. Аргументира се, по отношение на жалбоподателя гражданин на Афганистан не са налице предвидените в ЗУБ предпоставки за предоставяне на международна закрила. В заключение, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна , решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор В.Найденов, взема мотивирано становище за правилност и законосъобразност на решението и предлага на касационната инстанция да остави в сила решението на АССГ и да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение27651/19.12.2024г., постановено по адм.д.11336/2024г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил оспорването на Н. М. Х. гражданин на Афганистан срещу Решение 11326/30.10.2024г. на Председателя на ДАб при МС, с което последният , на основание чл.75,ал.1,т.2 във вр. с чл.8 от ЗУБ и чл.75, ал.1,т.4 от ЗУБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. М. Х. гражданин на Афганистан. Анализирайки събраните доказателства, Административен съд София град е приел, че оспорваното решение на Председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен орган, изискуемата писмена форма за валидност, при спазване на административно- производствените правила. Аргументирал се е защо счита за неоснователен довода на оспорващия, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила в посока необсъждане на бежанската история на оспорващия, посочвайки, че от приложените по делото доказателства е видно, че при произнасяне по молбата за международна закрила, Председателят на ДАБ при МС е преценил всички относими факти, свързани с държавата му по произход. АССГ е счел за правилна и обоснована преценката на административния орган, че молбата за предоставяне на международна закрила е неоснователна, защото на фона на общата обществено-политическа и социално-икономическа обстановка в Афганистан, Н. М. Х. е направил неумел опит да представи бежанска история, ползвайки общоизвестни за страната факти и то само и единствено с цел да получи закрила. Изтъкнал е, че общата обстановка в Афганистан не може да обуслови основателен страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951година и че единствената цел на бежанската история на оспорващия е да придобие международна закрила, като опасенията на афганистанския гражданин от преследване от страна на талибаните са само и единствено израз на неговата защитна теза. Съдът е намерил за обоснован и правилен изводът на административния орган, че бежанската история на Н. М. Х. е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставяне на международна закрила и че поведението на оспорвания сочи на липса на основателен страх от преследване , както и че изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл.8, ал.4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Първоинстанционният съд е споделил изцяло приетото от административния орган, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, защото той не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951г., а мигрант , търсещ по добър живот. АССГ се е мотивирал, че мигрант , съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на службата на ВКБООН, е това лице, с което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, а ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант , а не бежанец. Съдът е счел за правилен и законосъобразен и изводът на административния орган, че по отношение на Н. М. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно определението, дадено в чл.9 от ЗУБ. Подчертал е , че от събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорвания се обосновава извод, че същият е напуснал страната си Афганистан не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито поради това, че е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и защото спрямо него не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. Съдът е заключил, че представената от жалбоподателя бежанска история и доказателствата по делото по никакъв начин не обуславят наличието на законовите предпоставки за предоставяне на между народна закрила. АССГ е намерил за неоснователен и доводът на оспорващия, че административният орган не е обсъдил всички факти, свързани с личното му положение в страната по произход, позовавайки се както на мотивите, изложени в обжалваното решение на Председателя на ДАБ при МС, така и на събраните в хода на съдебното производство справки за ситуацията в страна по произход на оспорващия. Посочил е, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, които да са основание за предоставяне на хуманитарен статут и че сочените такива имат само и единствено икономически характер защото в България има условия за по-добър живот. В заключение, АССГ е преценил, че оспореното решение не противоречи на материално-правните разпоредби, съответства на целта на закона и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София град. Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административно-производствените правила и в съгласие с приложимите материално-правни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Опровергани по безапелационен начин са доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд поради съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващи се в необсъждане на бежанската история на жалбоподателя. Що се отнася да представените от жалбоподателя пред АССГ извадки от медии относно обстановката в Афганистан, същите не са годни да обосноват наличието на въоръжен конфликт, нито на повсеместно безогледно насилие, представляващо заплаха за живота и здравето на жалбоподателя. Освен това съдът е обсъдил така представените писмени извадки с информацията, съдържаща се в официалните справки за актуалната обстановка в Афганистан и е направил обоснован извод ,че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От така представената информация се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материално-правните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Споделими от касационната инстанция са аргументите на АССГ в обжалваното решение, че изнесените от жалбоподателя фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Аргументирано административният съд е счел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същия, че спрямо него никой не е упражнявал насилие и не е отправял каквато и да било заплахи. Причините за напускане на страната му на произход имат единствено личен икономически характер. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят сочи, че е напуснал Афганистан, защото е млад, иска да се образува и да си оправи живота. Правилен е крайният извод на административния съд за напускане на Афганистан по икономически причини. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. М. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ, а само и единствено поради желанието на жалбоподателя за по-добър живот. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне и че опасенията на афганистанския гражданин от преследване от страна на талибаните са само и единствено израз на неговата защитна теза В чл. 9, ал. 8 ЗУБ законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, каквито, в случая, нито се сочат, нито се установяват. По изложените съображения административният съд, като е преценил, че Решение 11326/130.10.2024г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение