Решение № 6780 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2015 г.
ВАСVIII отделение07.06.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 8072 от 19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 11613/2013 г. по описа на Административен съд София град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Опус Адвъртайзинг" ЕООД гр. София срещу Ревизионен акт /РА/2101303703/12.07.2013 г., издаден от Д. И. Д., началник сектор "Ревизии" и Г. А. П., на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение № 1816/25.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - София, за отказано право на данъчен кредит за м. 05 и м. 06.2011 г. по фактури, издадени от "Евро регент" ЕООД в общ размер на 29 700 лв. и лихви в размер на 6 316,77 лв. ОСЪЖДА "Опус Адвъртайзинг" ЕООД гр. София да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 1 421 лв. (хиляда четиристотин двадесет и един лева) - разноски за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6780 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.
Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП против Решение № 8072 от 19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 11613/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/2101303703/12.07.2013 г., издаден от Д. И. Д., началник сектор "Ревизии" и Г. А. П., на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение № 1816/25.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - София, за отказано право на данъчен кредит за м. 05 и м. 06.2011 г. по фактури, издадени от "Евро регент" ЕООД в общ размер на 29 700 лв. и лихви в размер на 6 316,77 лв.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки. Според твърденията на касатора, съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Не е съобразил недоказаността на факта, че прекият доставчик е разполагал с процесните количества родово-определени вещи, а така също и на обстоятелствата по предаването им на ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба "Опус Адвъртайзинг" ЕООД чрез адв. Кирилова е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна поради следното:
Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките - изработка и разпространение на родово-определени вещи - рекламни материали по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите.
За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на посочения факт с правно значение. Приел е, че освен че са представени редовни фактури, по които се претендира данъчен кредит, е доказано и предаването на стоката между страните по сделките, плащането на доставките, както и осъществяването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице с предмета на процесните фактури.
Решението е неправилно.
С оспорения пред административния съд ревизионен акт на "Опус Адвъртайзинг" ЕООД е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6/9 ЗДДС по фактури, издадени от "Евро регент" ЕООД в общ размер на 29 700 лв. и лихви в размер на 6 316,77 лв. с предмет "възнаграждение съгласно договор от дата 25.04.2011 г. " Ревизиращият орган е приел, че липсват доказателства за реалност на доставките.
По делото са представени:
- фактурите по процесните доставки,
- договора, в изпълнение на които са издавани процесните фактури
- констативен протокол, с който се приема работата по договора, констатира се размера на извършените плащания и се договаря разсрочка на неизпълнените плащания.
- Освен това по делото са приобщени снимки на хартиените чанти с логото на жалбоподателя и снимки на изработените флаер и дипляна, от които е видно, че същите рекламират, респективно представят дейността на жалбоподателя. Представени са и две копия на каталог, съответно на английски и български език, така както са възложени на жалбоподателя от "Д - р Бранд" ООД.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че представените доказателства сочат на възникнали договорни отношения, но тези доказателства не са достатъчни за да обосноват извод за фактическо изпълнение на облагаема доставка от страна на "ЕВРО РЕГЕНТ" ЕООД, респективно за получаване на резултата от сключения договор именно по силата на издадените от доставчика фактури. Това е така, защото не са представени доказателства, удостоверяващи фактическото изпълнение на доставката.
В хода на ревизионното производство доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция и не е представил каквито и да е документи. Всички документи, изхождащи от страна на доставчика "ЕВРО РЕГЕНТ" ЕООД, а именно граждански договори с две физически лица и фактури с предходни доставчици, са представени пред приходните органи от ревизираното лице. По отношение представените граждански договори наетите физически лица не са намерени от приходните органи на адресите им, а също така не са представени доказателства за отразяване на изплатени им суми в счетоводството на доставчика. Ето защо същите не могат да бъдат ценени като доказателство по делото. Представените от ревизираното лице фактури относно отношения между неговия пряк доставчик и предишен доставчик също не са съпроводени с каквито и да е първични документи, поради което не доказват приемо-предаване на рекламни материали и тяхната изработка. Предходният доставчик - "Коел - Х" ЕООД също не е намерен на адреса и не е представил доказателства. Фискалните бонове към неговите фактури са от устройство, нефигуриращо в масива на НАП.
От всички представени в ревизионното и съдебно производство документи не става ясно от кого са изработени /напечатани, произведени/ процесните 12 000 броя каталози, 20 000 броя дипляни, 80 000 броя флаери и 5 000 броя хартиени чанти, как са транспортирани, на кого, кога и къде са предадени, къде и как са съхранявани. Никакви доказателства за доказване на тези обстоятелства не са представени. Ето защо, не може да се направи извод, че услугата по процесните фактури е извършена, доколкото самите фактури представляват непълни фактури /възнаграждение съгласно договор/ и придружаващия ги документ - констативен протокол не може да даде отговор на посочените въпроси.
Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, а така също неправилно е преценил и фактите, установените по делото. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Опус Адвъртайзинг" ЕООД срещу процесния РА.
Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на дружеството. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция "ОДОП" - София следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции, които възлизат на 1 421 лв. - юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно условията на чл. 8 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение