Решение № 72 от 7.08.2023 г. на ВКС по н. д. № 278/2022 г.

Решение № 72 от 7.08.2023 г. на ВКС по н. д. № 278/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ц. И., защитник на подсъдимия В. Е. Е., и по жалба на адв. К. Н. - повереник на частните обвинители Г. Г. Г., П. Й. Г., Г. П. Г., както и на Й. Т. Я., А. Т. Я. и П. Т. Я., действащи чрез техния баща и законен представител Т. Т. Я., против решение № 371/29.11.2021 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 762/2021 г., с което е била потвърдена присъда от 14.09.2020 г. на Окръжен съд - Монтана по НОХД № 202/2019 г. С тази присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия В. Е. Е. за виновен в това, че на 15.10.2014 г. в гр. Видин, в операционна зала на А. при МБАЛ "С. П. " – В. при планово "Секцио цезереа", като оператор – ръководител на операционен екип "лекар – ординатор акушер гинеколог" в А., причинил смъртта на родилката Д. П. Й. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия - "лекар", като нарушил медицински стандарт "Акушерство и гинекология", дял V, глава XV "Специални изисквания за качество на медицинската помощ при акушерска спешност" – т. 1. "Акушерска спешност"; т. 1. 2. – остра загуба, усложнена или не от коагулопатия, утвърден с Наредба № 12/21.07.2014 г., съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) – при извършване на трето по ред цезарово сечение на родилката, при неяснота на оперативния риск и настъпили усложнения – при обилно кървене вследствие на затруднение при отстраняване на предлежаща плацента, прирастнала в мускулатурата на стената на матката ("т. нар. плацента превия акрета"), последвал кюретаж и маточна атония, със затваряне на оперативния разрез с липса на сигнални дренове в коремната кухина, довело до късно диагностициране на настъпилия кръвоизлив, който е бил двойно по-голям от отразените 700 мл., не интерпретирал навреме променената кръвна картина, не предприел навреме решението за повторна операция за отстраняване на матката (тотална хистеректомия), развива се ДИК-синдром (дисеминирано интравазално кръвосъсирване) и последвал хеморагичен шок; нарушил раздел II "Организация на диагностичната и лечебна дейност и на грижата за пациентите" от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение по акушерство и гинекология при МБАЛ "С. П. " АД – гр. В., т. 9 "Следоперативен период" и т. 10 "Родилна помощ" – не извършил лично наблюдение на следоперативния период на родилката, реанимацията не била адекватна и своевременна, липсвала интерпретация на рязкото спадане на хемоглобина от 123 на 76 g/l само 20 минути след операцията, тя развила ДИК-синдром и хеморагичен шок, който в 11: 45 ч. станал декомпенсиран, с което родилката загубила шансове за спасяване, с което нарушил чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), като след деянието направил всичко, зависещо от него за спасяването на родилката, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, вр. с т. 1, Дял V, Глава XV от медицински стандарт "Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 12/21.07.2014 г. вр. т. 9 и т. 10 от раздел II от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение по акушерство и гинекология при МБАЛ "С. П. " АД – гр. В., вр. чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ и чл. 54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК. Съдът отложил изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. В касационната жалба на частните обвинители, поддържана в с. з. пред ВКС от техния повереник, се изтъкват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Претендира се признаване на подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, вместо по привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 от НК, както и увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода и налагане на наказание лишаване от право да се упражнява медицинска професия. В с. з. пред ВКС частните обвинители, редовно призовани, не се явяват. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се иска отмяна на въззивното решение и прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и следва да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП счита жалбите за неоснователни и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Настоящият състав констатира, че въззивният съд изцяло е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, с оглед на което касационната жалба на частните обвинители и касационната жалба на подсъдимия са неоснователни. По жалбата на подсъдимия: Приоритетно, с оглед на неговата преюдициалност, както и във връзка с преценката за неговата основателност във връзка с останалите наведени от другите страни касационни основания, следва да бъде разгледана жалбата на защитника на подсъдимия с единствен довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с нарушаване на принципа ne bis in idem. Същият е бил поставен на вниманието и на двете инстанции по същество, където е намерил законосъобразното си и изчерпателно разрешение. Мотивирано отхвърлени от АС – София като неоснователни са аргументите на защитата (л. 68 гръб – л. 70 от въззивното дело), че разглеждането и решаването на делото било в нарушение на принципа ne bis in idem, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Протокол № 7 от 22.11.1984 г. към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 04.11.1950 г. (ЕКПЧ)