Решение № 9029 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2022 г.

Решение № 9029 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2022 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка (БНБ) чрез пълномощника й юриск. Стоянов срещу Решение № 6239 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. № 13368/2017 г. по описа на Административен съд – София град В ЧАСТТА МУ, с която БНБ е осъдена да заплати на Й. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733.82 лв. претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли ВАС да отмени същото в осъдителната му част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Й. С. като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Й. С. иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 000 лв. частичен иск от обща претенция в размер на 203 288.36 лв, представляващи разликата между размера на вложените от ищеца в "Корпоративна търговска банка" АД депозити и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки 196 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за разликата от 5 733.82 лв. до пълния предявен размер от 8 627. 96 лв, е предявена втора касационна жалба от Й. С.. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди претендираните като обезщетение за имуществени вреди суми в пълния им претендиран размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага обжалваното решение, като правилно в обжалваните му части, да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от тях части е неблагоприятен и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд – София град се е развило по предявените от Й. С. срещу БНБ обективно съединени искове, както следва: 1. Частичен иск за 2 000 лв / от претенция в общ размер на 203 288. 36 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяваща се в разликата между вложенията на ищеца в банкови депозити в "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките депозит в размер на 196 000 лв. Вредите се основават на бездействие на ответника по отношение на изпълнение на задълженията му за осъществяване на банков надзор над лицензираните банки, за разпространение на подвеждаща информация по отношение на "Корпоративна търговска банка" АД за дълъг период от време, както и за поставяне на подвеждащ кредитен рейтинг, които задължения са в пряка връзка с вземането на информирано решение на вложителя; 2. Иск за сумата от 8 627. 96 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в "Корпоративна търговска банка" АД ("КТБ" АД), в размер на 196 000 лв., дължима за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Вредата се основава на бездействието на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил първия от предявените искове - този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. /предявена като частичен иск от обща претенция в размер на 203 288. 36 лв./ като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на "КТБ" АД произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника, изразяващи се в неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз, от които да произтича в пряка причинна връзка претендираната вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищеца към "КТБ" АД (в несъстоятелност) не е погасено. Същото е прието в производството по несъстоятелност на "КТБ" АД и по него ищецът е получил плащания при първата частична сметка за разпределение - 22 974. 58 лв., при втората частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на "КТБ" АД (н) с приети вземания на ищеца е разпределена сума в размер на 17 605. 74 лв., а при четвъртата частична сметка за разпределение – още 10 382. 51 лв. С решението си първоинстанционният съд е приел за основателен и доказан втория обективно съединен иск за сума, но не в пълния му предявен размер, а до размер от 5 733. 82 лв за периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., като е отхвърлил същия иск над присъдената сума до претендирания размер от 8627. 96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г., както и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и причинно – следствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие. Съобразно този изход на спора АССГ е осъдил ищеца да заплати на БНБ съдебни разноски в размер на 174 лв., определени по компенсация. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Правилни са изводите на АССГ за допустимост на исковете, за квалификация на претенциите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за насочването им срещу надлежен ответник – БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на исковете пред надлежния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Установено е от доказателствата по делото /а не е и спорно между страните/, че: ищецът е имал рамков договор за безсрочен депозит в евро, като видно от представеното писмо от "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), към 20.06.2014 г., както и към 30.06.2014 г. депозитът на ищеца е възлизал на 194 139, 86 евро; с решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. Правилен е решаващият извод на АССГ за неоснователност на предявения като частичен иск от 2000 лв за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 203 288. 36 лв, представляващи разликата между размера на вложения от ищеца в банката депозит и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки 196 000 лв. Тази искова претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност, основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия, съответно бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност, а с постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ АД за ищеца са настъпили тежки последици, което било в нарушение на нейните имуществени права, защитени от разпоредби на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника, рефлектиращи върху невъзможността ищецът да получи вложени в "КТБ" АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице при и по повод упражняване на административна дейност. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която ищецът има вложения, а се твърди ненавременност /бавност/ на предприетите мерки. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответникът няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. В касационната жалба не е развит нито един довод за несъответствие на решението със закона в тази му част. При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на "Корпоративна търговска банка", т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган". В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са "да не се възпрепятства бързото изплащане" като удължаване на императивните срокове може да се извършва само "при изключителни обстоятелства". В случая е налице неизпълнение на парично задължение, обосноваващи търсените вреди от забавено плащане, в размер, определен със законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящия случай вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ към 06.11.2014 г., когато е подадена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наличните по сметката на Стоянов парични средства представляват съвкупност от главница и капитализирани до 06.11.2014 г. лихви. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Неправилно обаче съдът в обжалваното решение е присъдил обезщетение по втората, обективно съединена искова претенция, в размер от 5 733. 82 лв., основавайки се на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5624. 38 лв. Възприетата от първоинстанционния съд сума е за друг период от време. Поради горното решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение в размер над 5624. 38 лв. до присъдения такъв от 5733. 82 лв., като искът за сумата от 109, 44 лв. следва да бъде отхвърлен. Неправилно е решението и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за искови молби, предявени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 05.12.2017 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което неправилно съдът е приел, че е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. При този изход на спора, претенцията на Българска народна банка за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение