Решение № 8966 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2025 г.

ВАСШесто отделение30.09.2025 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4613/21.05.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 287/2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Бургас против Решение 4613/21.05.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 287/2025 г. С него частично се отменя по жалба на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, представлявано от д-р Х. К. Я., Заповед за налагане на санкции РД-25-124/29.01.2025 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса Бургас, в частта по т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 и т. 9.

Поддържат се доводи, че решението е неправилно, като постановено при касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, представлявано от д-р Х. К. Я., редовно призован, не се представлява, като не се ангажира и писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции РД-25-124/29.01.2025 г. на директора на РЗОК Бургас, с която, на основание чл. 76, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 464, ал.3 и чл. 473, ал.5 от Национален рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2023 2025 г., за девет отделни нарушения на ЗЗО и НРД за МД за 2023 2025 г., на дружеството са били наложени девет отделни санкции финансова неустойка в размер на по 200 (двеста) лева по точки от 1 до 9 или общо 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.

Установено е, че Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД е изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ с 020903/24.10.2023 г.

Със Заповед РД-25-1542/02.10.2024 г., директорът на РЗОК е разпоредил извършване на тематична проверка на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, индивидуализирана подробно, със срок на проверката до 11.11.2024 г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол 1438/08.11.2024 г., като е констатирано следното:

по т. 1 от оспорената заповед е било допуснато нарушение при работа с болнична медицинска документация епикриза към История на заболяването (ИЗ) 16312 по клинична пътека (КП) 198 на ЗОЛ с [ЕГН], хоспитализиран от 09.10.2024 година до 14.10.2024 година, а именно: в издадената от лечебното заведение епикриза липсва подпис на пациент;

по т. 2 е било допуснато нарушение при работа с болнична медицинска документация епикриза към ИЗ 16485 по КП 29 на ЗОЛ с [ЕГН], хоспитализиран от 11.10.2024 година до 14.10.2024 година, а именно: в издадената от лечебното заведение епикриза липсва подпис на пациент;

по т. 3 е било допуснато нарушение при работа с първичен медицински документ Направление за хоспитализация (бл. МЗ НЗОК 7) към ИЗ 16552 на ЗОЛ Г. Д. С., хоспитализирана от 14.10.2024 година по КП 33, а именно: не е вписано в част ІV Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара на Направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК 7) придружаващото заболяване [наименование]) на пациентката (посочено в анамнезата), съгласно изискванията на Указания за попълване на направление за хоспитализация Приложение 2 към НРД за МД за 2023 2025 година;

по т. 4 е било допуснато нарушение при работа с болнична медицинска документация епикриза към ИЗ 14829 по КП 25 на ЗОЛ с [ЕГН], хоспитализиран от 13.09.2024 година до 13.09.2024 година, а именно: в издадената от лечебното заведение епикриза липсват подпис на лекуващ лекар, началник отделение, печат на лечебното заведение и подпис на пациента;

по т. 5 е било допуснато нарушение при работа с болнична медицинска документация епикриза към ИЗ 15282 по КП 154 на ЗОЛ с [ЕГН], хоспитализиран от 21.09.2024 г. до 23.09.2024 година, а именно: в издадената от лечебното заведение епикриза липсва подпис на пациент;

по т.6 е било допуснато нарушение като страница 1 блок пациенти на ИЗ 14244 по КП 6 на пациент Д. Д. П., с дата на раждане: [дата]година дете, хоспитализирана в лечебното заведение от 08.09.2024 година до 11.09.2024 година, не е попълнена съгласно изискванията на Приложение 2 към НРД за МД за 2023 2025 година, във връзка с Договор РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024 година, а именно: липсват попълнени задължителните реквизити лице за контакт, адрес на близките, родител/настойник;

по т.7 е било допуснато нарушение като страница 1 блок пациенти на ИЗ 15279 по КП 6 на пациент Г. Ц. А., с дата на раждане: [дата]година дете, хоспитализиран в лечебното заведение от 21.09.2024 година до 24.09.2024 година, не е попълнена съгласно изискванията на Приложение 2 към НРД за МД за 2023 2025 година, във връзка с Договор РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024 година, а именно: липсват попълнени задължителните реквизити лице за контакт, адрес на близките, родител/настойник;

по т.8 е било допуснато нарушение при работа с болнична медицинска документация епикриза към ИЗ 15604 по КП 74.1 на ЗОЛ с [ЕГН], хоспитализиран от 26.09.2024 година до 29.09.2024 година, а именно: в издадената от лечебното заведение епикриза липсват подписите на лекуващия лекар и началник отделение;

по т.9 е било допуснато нарушение при работа с болнична медицинска документация епикриза към ИЗ 15508 по КП 208 на ЗОЛ с [ЕГН], хоспитализиран от 25.09.2024 година до 27.09.2024 година, а именно: в издадената от лечебното заведение епикриза липсват подписите на лекуващия лекар и началник отделение.

Материалноправното основание за налагане на санкциите е приетото от административния орган нарушение на:

  • чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 322 ал. 1 от НРД за МД за 2023 2025 година за нарушенията по т. 1, т. 2, т. 5 от оспорената заповед;
  • чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, чл. 421, чл. 425, ал. 1, т. 1, чл. 426 ал. 1 от НРД за МД за 2023 2025 година за нарушението по т. 3 от оспорената заповед;
  • чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 322 ал. 3 т. 22 и т. 23 от НРД за МД за 2023 2025 година за нарушението по т. 4 от оспорената заповед;
  • чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, чл. 324 т. 2, чл. 421, чл. 425, ал. 1 т. 8 от НРД за МД за 2023 2025 година за нарушенията по т. 6 и т. 7 от оспорената заповед и
  • чл. 55 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 322 ал. 3 т. 22 от НРД за МД за 2023 2025 година за нарушенията по т. 8 и т. 9 от оспорената заповед.

На 12.12.2024 г. в РЗОК е постъпило възражение от УМБАЛ Дева Мария ЕООД относно констатациите в протокола от извършената проверка. По повод подаденото възражение е било изпратено писмо-покана до БЛС за представяне на членове за участие в арбитражна комисия, но в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО Българският лекарски съюз не е представил необходимия брой членове, поради което арбитраж не се е състоял. На 14.02.2024 г. директорът на РЗОК - Бургас издал обжалваната заповед, която била връчена на представляващия медицинското заведение на 14.10.2024 г.

Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването ѝ, при спазване на административнопроизводствени правила, но частично в нарушение на материалния закон.

По отношение на т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 от заповедта, административният съд е приел, че правното основание, избрано от ответника за налагане на санкциите за тези нарушения се явява незаконосъобразно, тъй като не се касае за допуснато нарушение в условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023 2025 г. Приел е, че тези нарушения представляват нарушения на изискванията за работа с медицинска документация, поради което лечебното заведение е следвало да бъде санкционирано по чл. 457 ал. 3 от НРД за МД за 2023 2025 г.

По т. 6 и т. 7 от заповедта е установил, че касаят не История на заболяването 14244 и 15279, а История на новороденото 14244 и 15279, съответно в Приложение 2 към НРД за МД 2023 2025 г. Указания за попълване на история на новороденото не се изискват задължителни реквизити лице за контакт и адрес на близките, родител/настойник, съответно не се установява наличие на твърдяното нарушение.

Решението е правилно.

В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон, в мотивите на решението, обосновано е прието, че визираните от органа нарушения по точки 1, 2, 4, 5, 8 и 9 от заповедта са неправилно квалифицирани, в резултат на което материалнонезаконосъобразно е наложена санкция за извършването им по неприложима в случая разпоредба. Нарушенията по посочените точки касаят липсата на подписи на лекуваните пациенти, подписи на лекуващите лекари и началника на отделението, в което са лекувани пациентите, както и печат на лечебното заведение. Според настоящата инстанция посочените нарушения касаят документиране в хода на хоспитализацията и представляват част от условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ. Нарушенията на чл. 322, ал. 1 и чл.322, ал.3, т.22 и т.23 от НРД за МД за 2023 2025 г., касаещи изискуемото съдържание на епикризата, не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, доколкото епикриза се издава при дехоспитализация на пациента, съгласно чл.307, ал.1, т.2 от НРД за МД 2023 2025 г., т.е след вече оказана медицинска помощ. Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно нарушението е санкционирано по чл. 455, ал.3 от НРД за МД за 2023 2025 г., вместо санкционната разпоредба на чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 2025 г., която предвижда санкция финансова неустойка за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В посочените случаи лечебното заведение е следвало да отговаря по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него, каквото нарушение, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не му е повдигнато.

По отношение на т. 6 и т. 7 от заповедта, в Приложение 2 към НРД за МД за 2023 2025 г. Указания за попълване на история на новороденото по отношение на медицинския документ История на новороденото е посочено, че представлява съпътстваща лечебно-диагностичният процес документация за всяко новородено родено/постъпило в лечебно заведение за болнична помощ по повод състояния, свързани с наблюдение и проследяване на здрави новородени деца и лечение на недоносени, диагностициране и лечение на заболявания на новороденото. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, в Указания за попълване на история на новороденото не присъства Блок пациент и съответно изискване за задължителни реквизити - лице за контакт и адрес на близките, родител/настойник, които представляват задължителни реквизити на История на заболяването . Като част от Блок майка присъстват реквизитите постоянен адрес и телефон за връзка с майката . В този смисъл не се установява твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2023 2025 г., което се отнася до първичния медицински документ История на заболяването , а не История на новороденото .

Предвид гореизложеното, не са налице касационни отменителни основания и решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,