Решение № 10996 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от А. С. В. от [населено място], Столична община, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 10408 от 25.03.2025 г. и Решение 14979 от 02.05.2025 г., постановени по адм. дело 2148/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че атакуваните съдебни актове са неправилни като постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че незаконосъобразно е приложен особения ред за извършване на ревизията, тъй като приходните органи не са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Подчертава, че не е установено реалното осъществяване на доставки от ревизирания, а от там и укрити от същия приходи. Възразява срещу отчетените разходи за заплатени местни данъци и застраховки. Счита, че съдът не е обсъдил всички приобщени по делото доказателства, включително писмените декларации на четири физически лица за предоставени дарения на ревизирания. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваните решения, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НА, чрез процесуален представител оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд София-град /АССГ/ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22002222007218-091-001/17.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена след изменение с Решение 68/16.01.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който на А. С. В. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 6 931 лв., ведно с лихви за забава в размер на 3 958 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е повторна след като по административен ред е отменен предходният издаден РА за същия данъчен период и задължения. В хода на ревизионното производство е установено, че през процесния период А. С. В. е свързано лице с А. фюжън ЕООД, чрез което се е самоосигурявал. В. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. В хода на ревизията приходните органи са констатирали, че през през м.01 и м.03.2017 г. задълженото лице е получило от О. И. П. сума общ размер от 14 000 лева. Отново през 2017 г. същото е получило от Р. С. Г. 4 500 лева, от К. Г. 4 400 лева и от Д. Н. И. 4 800 лева. Според ревизиращите тези суми не са дарени на А. В., тъй като той не ги е декларирал като дарения, нито е заплатил за тях данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Подчертали са, че при извършените насрещни проверки не са представени доказателства за произхода на предоставените паричните средства, както и за основанията, мотивите и целта на даренията. Въз основа на събрана от Топлофикация София, ЧЕЗ електро България, Софийска вода, Столична община, Отдел Пътна Полиция СДВР и др. информация приходните органи са определили разходваните от ревизирания комунални средства. След анализ на счетоводството на А. фюжън ЕООД те са установили, че едноличният собственик на дружеството е внесъл допълнителни парични вноски в неговия капитал както следва: през 2016 г. - 62 604 лв.; през 2017 г. - 98 402 лв. През 2016 г. му е възстановена сумата от 72 604, 72 лв., а през 2017 г. - 28 002, 44 лв. По договор от 20.12.2017 г. за ипотечен кредит с Банка ДСК А. С. В. със съдлъжник В. М. П. е получил заем от 84 320 лв. Според дадените от ревизирания писмени обяснения, сумата е преведена от банката към съдлъжника през м. 01.2018 г., който от своя страна е превел цялата сума по неговата банкова сметка. Наред с горното, ревизиращият екип е отчел, че за 2016г. В. е платил местни данъци в размер на 250,45 лв., а за 2017 г. - 1 500,19 лв. През 2016 г. той е разходвал средства за застраховки в размер на 805 лв., а за 2017 г. 128, 55 лв. и е получил застрахователни обезщетения през 2016 г. -в размер на 1 179, 60 лв. За 2016г. доходите му от лихви по банкови сметки са в размер на 699, 85 лв., а за 2017 г. - 38, 80 лв. След анализ на предоставените банкови извлечения за движението по притежаваните от А. В. сметки приходните органи са установили, че към 01.01.2016г. наличните парични средства на лицето възлизат на 96 321,38 лв. Към 01.01.2017г. те са в размер на 96 965,24 лв.., а към 31.12.2017г. - 97 047,41 лв. За 2016 г. и 2017 г. ревизираният е декларирал разходи за издръжка и живот в размер на 3 000 лв., а според органите по приходите разходите му за 2016 г. са в размер на 7 152,48 лв., а за 2017г. - 2 676,76 лв. Подчертали са още, че ревизираният нито твърди, нито представя доказателства да е разполагало с налични парични средства в брой в петгодишния период, предхождащ 2016г., с оглед на което са приели за начално салдо на паричните му потоци към 01.01.2016 г. сумата от 5 000 лева, а към 01.01.2017 г. нула лева. При тази фактически установявания приходните органи са формирали извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно - данни за укрити приходи или доходи, обуславящи облагане по аналог. След анализ на относимите към лицето обстоятелства, те са приели, че разходваните от лицето средства превишават получените през 2017г. със сумата от 80 233, 66 лв., формиращ годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, обуславяща дължимост на на данък в размер на 8 023, 36 лв. и лихви за забава 4 581,82 лв. При осъществения административен контрол Директорът на Дирекция "ОДОП"- София е съобразил, че след като за 2016 г. доходите на лицето превишават разходите му със сумата от 3 718, 44 лева, то следва да бъде прието, че към 01.01.2017 г. лицето е разполагало с налични 3 718, 44 лева. Към тази сума той е приел, че следва да се прибави и приход в размер на 1 200 лева, получен от ревизирания чрез Изипей от Р. С. Г.. В обобщение решаващият орган е възприел сумата от 7 918,44 лв. като начално салдо на паричния поток за 2017г., в резултат на което е определил, че превишението на разходваните над получените средства възлиза на сумата от 69 316,22 лева, респективно, че дължимият данък е в размер на 6 931, 52 лева, ведно със следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е кредитирано от съда, тъй като в приходната част на паричните потоци за 2016 г. и 2017 г. са включени сумите, получени от О. И. П., Р. С. Г., К. Г. и Д. Н. И.. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, с оглед на което ревизията законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Посочил е, че предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Съобразил е, че ревизираният не е доказал да е получил твърдените дарения от физическите лица. В обобщение е достигнал до извода, че с оспорения РА законосъобразно е определена данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а от там и правилно е установено допълнително дължимото данъчно задължение върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При констатираното несъответствие между стойността на разходваните и получени от ревизираното лице доходи за процесната 2017 г., обоснован е изводът за наличие на данни за укрити доходи, формиращи подлежаща на облагане данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Несъобразена с нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е тезата на касатора, че органите по приходите не са установили реалното осъществяване на доставки от ревизирания, а от там и укрити приходи. При установеност на обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК, обуславящо облагане по аналог, фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното от ревизираното лице. Установеното от органите по приходите обаче не е опровергано от задълженото лице с други допустими доказателства, поради което обосновано първоинстанционният съд се е позовал на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е преценил, че при формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК приходните органи са съобразили всички относими съм лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК. В хода на ревизията са извършени справки в програмните продукти на НАП, насрещни проверки на физическите лица, сочени за дарители на ревизирания, както и са отправени искания за представяне на документи от трети лица. Получена е информация от търговски банки и застрахователни дружества, от Топлофикация София, ЧЕЗ електро България, Софийска вода, Столична община, Отдел Пътна Полиция СДВР и др. Именно така събраните данни са намерили отражение в приходните и разходните части на съставените парични потоци за 2016г. и 2017г., в резултат на което е и определена въз основа на установения недостиг данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК за 2017г. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорващият не е доказал получаването на посочените парични суми от изброените физически лица, нито възникването на дарствени облигационни правоотношения между тях. Сами по себе си представените от лицата еднотипни декларации, че са предоставили сумите на ревизирания под формата на дарение, не установяват главно и пълно твърдените обстоятелства. При анализа на декларираните доходи от страна на всеки един от посочените като дарители физически лица еднозначно е установено, че техните декларирани доходи в месечен аспект са по-малки от сумите, за които се поддържа, че са дарени на ревизирания. Ето защо не може да се приеме, че декларациите на лицата се подкрепят от други относими доказателства, както и, че са установени необходимостта и мотивите за такива дарения. Несподелима е тезата на касатора, че отразените разходи за местни данъци и застраховки не са съобразени с информацията от представените официални документи. Всички отчетени приходи и разходи на лицето са съобразени със събраните за тях относими доказателства, в резултат на което точно е определена данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а от там и допълнително дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г., ведно със съответните лихви за забава. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Същото крайно заключение следва и спрямо Решение 14979/02.05.2025г., с което по почин на съда е допълнено Решение 10408 от 25.03.2025г., като е конкретизиран размерът на установеното с оспорения РА данъчна задължение и размерът на лихвите за забава. Независимо, че обжалва и решението за допълване, касаторът не сочи в какво се изразява неговата неправилност, а осъществената от настоящия състав служебна проверка налага извод, че като постановено в съответствие с материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП съобразно процесуалната активност на неговия процесуален представител, фактическата и правна сложност на спора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 690 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение