Решение № 149 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение18.02.2010 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Х. К. и П. Т. К., двамата от гр. С., за отмяна на основание ч. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението на Софийския градски съд от 30.03.2009 г. по гр. д. № 2600/2008 г. ОСЪЖДА В. Х. К. и П. Т. К. да заплатят на В. Р. Ш. сумата 225 /двеста двадесет и пет/ лева разноски за производството пред касационния съд.
Мотиви
Решение № 149 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Надежда Зекова Производство по чл. 303 ГПК. В. Х. К. и П. Т. К., двамата от гр. С., са подали молба за отмяна на решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2600/2008 г.. Ответникът В. Р. Ш. от гр. С. счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд, с окончателно решение от 30. 3. 2009 г. по гр. д. № 2600/2008 г. е осъдил П. и В. К. да заплатят на В. Ш. сумата 1000 лв., на основание чл. 45 ЗЗД, със законната лихва от 30. 11. 2007 г. и 360 лв. разноски по делото. Посочената сума е присъдена като обезщетение за неимуществени вреди на Ш. в резултат на действията на ответниците. Те са подали на 27.02.2007 г. жалба в VI РПУ - София, за което е образувана прокурорска преписка, прекратена с постановление от 22. 8. 2007 г. В жалбата, съпрузите К. са изложили твърдения и обвинения срещу Ш. за отправени заплахи за живота им и тормоз по телефона. Установено е било по делото, че К. са отказали да се явяват пред съответните органи и да дадат обяснения по жалбата. Подаването на жалбата и съдържащи се в нея твърдения и обвинения спрямо Ш., обаче, са станали известни на всички етажни собственици, засегнато е било достойнството и доброто име на Ш. и той е претърпял морални вреди. Искането за отмяна на въззивното решение на градския съд е обосновано с приложеното към молбата, писмено обяснение на Ш. по повод жалбата на К. от 27. 2. 2007 г. до Ш. полицейско управление - София. Това писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй-като е съществувало по време на разглеждане на делото, било е на разположение на молителите, в този смисъл им е било известно и те са имали възможността да го приобщят към доказателствата по делото. Поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Върховният касационен съд