Решение № 7467 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. Х., гражданка на Сирия, чрез адв. Б. Петкова Василева, срещу Решение 3723/14.04.2025 г., постановено по адм. дело 581/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1973/26.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от административния орган и от съда не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена търсената закрила. Фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Сирия. Твърди се, че спрямо кандидатката следва да намери приложение принципът забрана за връщане , регламентиран с чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 1973/26.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на С. А. Х., гражданка на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба до ДАБ с вх. 2430/14.08.2024 г. С. Д. Х., гражданка на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - вдовица, е поискала предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждата гражданка е проведено интервю на 28.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Като причина за напускане на Сирия същата е посочила войната в страната, несигурното положение и страх от случващите са там многобройни военни сблъсъци и нападения на хора. Заявила е, че е напуснала Сирия нелегално заедно с дъщеря си Н. и нейния съпруг, през месец юни 2024 г., като е преминала на територията на Република Турция, където е пребивавала 2 месеца. Влязла е в Република България нелегално през месец август 2024 г., с дъщеря си и мъжа ѝ. Според кандидатката, в Сирия няма сигурност, има въоръжени стълкновения между кюрдската армия и ДАЕШ. От началото на военните действия до напускането на родината си не е била подложена на преследване от никоя групировка и не е имала проблеми с официалните власти в страната си. Заявила е, че в страната по произход не е имала проблеми заради своята етническа принадлежност и заради изповядваната от нея религия. Не е бил арестувана, съдена или осъждана и не е имала проблеми със сирийските власти. Била е обект на насилие, при влизане в дома ѝ от страна на кюрдската армия. Разказала е, че са търсили пари и злато и след като не са намерили нищо е била ударена с автомат по гърба. Посочила е, че желае да устрои живота си на територията на България и да започне да работи. Синът ѝ се намира в Германия от осем години. Имал издадени документи, но нямал гражданство, не е подавал документи тя да отиде при него. Останалите от семейството ѝ се намират в Сирия. Административният орган е мотивирал постановения отказ с липсата на установени в хода на административното производство факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденката. При проведеното интервю не са посочени причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на приложимите административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Тя не е заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната ѝ на произход - Сирия. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, като е съобразил, че от нея не се твърди в държавата по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в решението на СЕС не са налице в случая, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и то такъв, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в Сирия, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещата закрила не е заявила наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочила, че е напуснала Сирия поради страх от войната, но не и конкретни основателни опасения от преследване. В случая не се установява чужденката да е бил принудена да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо С. А. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, съдържащи се в справки вх. МД-02-159 от 14.03.2025 г. и вх. МД-02-77 от 03.02.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, като е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е формирал правилния извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Следва да се отчете и че кандидатката не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в Сирия. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й. Изцяло се споделя приетото от административния съд, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденката, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Изложените в тази насока от касационния жалбоподател съображения не могат да бъдат споделени. По делото не са изложени конкретни твърдения и данни, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия, животът или свободата на лицето ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или поради наличието на безогледно насилие. Кандидатката изрично е посочил, че не е била обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестувана, съдена или осъждана. По гореизложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,