Решение № 10097 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2014 г.

Решение № 10097 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Приходи" на община Димитровград и частната жалба на Серьожа Петров Кючуков.

Касационният жалбоподател началник отдел "Приходи" на община Димитровград е недоволен от първоинстанционното отменително съдебно решение и иска отмяната му с оплаквания за материална незаконосъобразност поради неспазване на чл. 52 от ЗМДТ и § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. ЗМДТ не урежда прекратяване на данъчно облагане в резултат на служебно прекратена регистрация, а случаите на служебно прекратяване на регистрация са изчерпателно изброени в чл. 18б (нов, ДВ бр. 67 от 2012 г.) от Наредбата. С чл. 18а, ал. 5 от Наредбата се урежда начините на прекратяване на регистрация на МПС с регистрационни табели, които не отговарят на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Това означава, че за прекратяване на регистрация се представят табелите с регистрационните номера. Затова датата на прекратяване на регистрацията на МПС е датата на прекратяване на регистрация по чл. 18-20 от Наредбата. В случая няма данни да е извършено прекратяване на регистрация. Извършено е служебно прекратяване на регистрация по § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 и не са представени документите по чл. 18, ал. 1. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Частният жалбоподател обжалва определение от 13.12.2013 г. по адм. д. № 310/2013 г. по описа на Хасковския административен съд. На стр. 3 задава въпрос дали подписът под трите документа по делото, които съдът обсъжда, е положен от него. Твърди, че извършителството не е доказано, актът е нищожен, липсва състав и "каквото още не е пропуснал от множеството основания". Оспорва касационната жалба на началник отдел "Приходи" на община Димитровград по подробни съображения в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като данъчнозадължените субекти са двама - Серьожа и Цветанка Кючукови. След като МПС е с прекратена регистрация, считано от 1.10.2006 г. данък, но предвид редакцията на чл. 58 от ЗМДТ за съответния период от време, данъкът не се дължи за 2010 г. и 2011 г. Частната жалба е срещу определение, което не прегражда хода на делото, поради което и на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 89, т. 3 от ГПК е допустима, но неоснователна. Употребени са обидни и нецензурни думи по отношение на съда, с което е проявено неуважение.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че решението е съобщено на административния орган на 10.02.2014 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 24.02.2014 г., намира същата за допустима.

1. По касационната жалба на началника на отдел "Приходи" на община Димитровград.

С решение № 3 от 3.02.2014 г. по адм. д. № 310/2013 г. по описа на АС-Хасково е отменен по жалбата на Серьожа Кючуков АУЗД № АУ001429/17.04.2013 г. на орган по приходите, в частта, в която са установени данъчни задължения за МПС марка "Шкода" рег. № Х 6704 Г, рама № 268 6919 за периода от 2008-2011 г. в размер на 96, 53 лева главница и лихва 27,41 лв., а преписката е върната на началника на отдел "Приходи" на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК за ново произнасяне при съобразяване на дадени задължителни указания, че за периода от 2008-2009 г. принципно се дължи данък, но от двамата собственици Серьожа Петров Кючуков и Цветанка Георгиева Кючукова, а за периода от 2010-2011 г. данъкът не се дължи на основание § 3, ал. 3 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.

По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че като собственици на МПС марка "Шкода" 120 Л, рег. № Х 6704 Г, рама 2686919 в базата данни на КАТ Хасково са вписани Серьожа Петров Кючуков и Цветанка Георгиева Кючукова от 24.12.1982 г. - справка рег. № 10475/9.07.2013 г. на началник с-р "ПП" Хасково (л. 28). Няма доказателства дали съсобствеността е обикновена или съпружеска. Приложени са свидетелства за регистрация на МПС на други автомобили: 1/ марка "Мицубиши" с дата на регистрация 15.03.1991 г. - л. 99 от адм. д. № 3034/2014 г. по описа на ВАС и 2/марка Шкода рег. № Х 6295 Н, стар рег. № Х 66 05 Г (л. 91 от адм. д. № 310/2013 г. по описа на АС-Хасково) с рама № 2680731 (дата на регистрация 13.12.1982 г., дата на промяна 11.08.2000 г.).

Във връзка с протоколно определение от 29.10.2013 г. на съда по доказателства е постъпило писмо от ОД на МВР Хасково изх. № 20154/12.11.2013 г. (л. 95), подписано от началник СПП, в което е посочено, че във водените регистри на хартиен носител е отразено, че лек автомобил марка и модел "Шкода 120 Л" с рег. № Х 6704Г е регистриран първоначално на 24.12.1982 г. с двигател № 724968 и рама № 2686910, цвят сигнално червен със собственици Цветанка и Серьожа Кючукови. На 10.02.1999 г. при пререгистрация на МПС двигателят е сменен с двигател с номер 721044, а номерът на рамата е променен на № 2686919 и е променен цвета от "сигнално червен" на "зелен". Двигателят с посочения номер е взет от автомобил отново марка "Шкода 120 л" рег. № Х 6605 Г, от купен също от С. Кючуков. Запазен е рег. № Х 6704 Г. Автомобилът е "спрян от движение" на 1.10.2006 г., тъй като номерата не отговарят на БДС 15980 и БДС ISO 7591, води се на отчет в СПП. Посочено е, че регистрацията не е прекратена на основание регистрационни табели, които не отговарят на БДС. Автомобилът към момента на изготвяне на справката се води собственост на Серьожа и Цветанка Кючукови, които не са подали заявление по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г. за прекратяване на регистрацията.

В о. с. з. на 19.11.2013 г. Серьожа Кючуков е оспорил истинността на документа, подписан от началника на СПП, а началникът на отдел "Приходи" е поискал приемането му, което по същество представлява заявление, че ще се ползва от документа като доказателство по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ГПК. Съдът е изискал представяне на заверени копия от всички водени и налични регистри на хартиен носител, които касаят МПС-то. Представени са копия от регистъра на МПС (л. 141-143), от които е видно, че в регистъра има данни за пререгистрация извършена на 10.02.1999 г., така, както е отразено в официалното писмо на ОД на МВР Хасково, имащо характер на официален свидетелстващ документ. Представена е и молба на Серьожа Кючуков от 10.02.1999 г. (л. 144) за промяна данните на двигателя на МПС "Шкода 120 л" с № ХГ 67 04 с данните от двигател взет от автомобил № Х 6295 Н", собственост отново на С. Кючуков. В графа данни за МПС е нанесена поправка на цвета от "сигнално червен" на "зелен" и са нанесени актуални данни за МПС към 10.02.1999 г., а именно: двигател № 721044 и рама № 2686919. Следователно съдът е събрал и обсъдил доказателства установяващи верността на свидетелстващия документ на ОД на МВР Хасково изх. № 20154/12.11.2013 г. (л. 95), подписано от началник СПП. Приети са с определение в о. с. з. от 17.12.2013 г., в което е уважено и искане на С. Кючуков за разпит на свидетеля Георги Христо Георгиев. След приключване на устните състезания на 9.01.2014 г. с молба от 15.01.2014 г. Кючуков е оспорил истинността на молбата за пререгистрация с твърдение, че тя не е подписана от него. Срокът по чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за оспорване истинност на документ е най-късно до края на заседанието, в което е представен документа по чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и в случая е пропуснат.

До 2002 г. по партида 551015848091 на името на Серьожа Кючуков е плащан данък за лек автомобил с рег. № ХГ 6704 - виж л. 155-157, изписван на служебните бележки на община Димитровград и с рег. № Х 6704 Г- виж л. 158), с данни: шаси № 2686919 и двигател № 724968, т. е. в общината не е имало информация за промяната на двигателя. Доказателствата сочат, че лекият автомобил с шаси № 2686919 и № 2686910 е един и същ.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд се произнася само по наведените касационни оплаквания. По делото не е наведено като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при наличието на което касационната инстанция връща делото на същия съд за ново разглеждане. Касационната жалба следва да се остави без уважение.

Спорът по делото е относно данъчно задълженото лице, обектът на облагане и периодът на данъчното задължение.

1. Обосновани и материално законосъобразни са изводи на съда, че е неоснователна защитната теза на С. Кючуков за прехвърляне на собствеността върху МПС-то "през 1999 г. или 2000 г. (л. 100) при сваляне на двигателя". Разпитан е свидетелят Георги Христов Георгиев, който дава показания, че е купил от Кючуков червено купе на кола "Шкода", без двигател, но сделката не е "минала през нотариус". Съгласно чл. 6 от Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 6.07.1973 г., в сила от 1.01.1974, отм., бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.) и чл. 144, ал. 1 от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г. досега) собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните. Следователно от първата регистрация на МПС-то досега законовото изискване за действителност на сделката за прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство е писмена форма на договора с нотариална заверка на подписи на страните. След като не е представен писмен договор с нотариално заверени подписи, правото на собственост върху автомобила не е прехвърлено.

Като обект на право на собственост МПС трябва да бъде регистрирано на името на неговия собственик по поставения идентификационен номер, каквото е изискването на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, издава се свидетелство за регистрация, поради което смяната на двигателя с друг не променя обекта на собствеността и е без правно значение за дължимостта на данъка.

1. Необоснован е изводът на съда, че данъчно задължени лица са Серьожа Кючуков и съпругата Цветанка Георгиева Кючукова.

Предмет на обжалване пред АС-Хасково е административен акт за установяване на задължение по декларация. По делото не представена декларацията, поради което правният извод, че лицето Цветанка Георгиева Кючукова е съсобственик в качеството си на съпруга и е данъчно задължено лице, не се подкрепя от доказателствата. Има представени бележки за плащане на данък по партида № 551015848091, но само на името на Серьожа Кючуков. В производството по чл. 107 от ДОПК не се решават спорове относно наличието или не на съсобственост и не се издирва действителното правно положение. Актът се издава въз основа на данни в декларацията, поради което данъчно задълженото лице е лицето, посочено в декларацията като собственик. Справката на ОД на МВР Хасково на л. 39 не може да я замести. Съществуването на декларацията и данните в нея, послужили като основание за издаването на АУЗД са от значение за обекта на данъка, данъчно задълженото лице и реда за събирането на неплатеното данъчно задължение. В случай, че Цветанка Георгиева Кючукова не се е заявила или не е посочена пред данъчните власти като собственик, тя не е данъчно задължено лице. Правният извод на съда в тази част е необоснован, защото не се подкрепя от доказателствата по делото.

1. Основният спор по делото е дали е налице основание за освобождаване от данъка по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ.

С данък по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ се облагат превозни средства регистрирани за движение по пътната мрежа на страната, данъкът се плаща от собствениците, които имат задължение по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ да декларират притежаваните от тях пътни превозни средства. В случая моторното превозно средство е регистрирано през 1982 г., преди влизане в сила на действащия ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.). Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията, която е приложима за съответния период от време.

На основание чл. 54, ал. 3 (редакция ДВ, бр. 110/2007 г., бр. 95 от 2009 г.) собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация. За периода 2008 - 2009 г. е приложим чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ редакция обн., ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г. до изм. с ДВ, бр. 95 от 2009 г. в сила 1.01.2010 г., съгласно който не се събира данък за превозно средство, което няма да се ползва, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Двете изисквания са кумулативно свързани и са законовото основание по ЗМДТ собственикът да бъде освободен от задължение да плаща данъка. В случая няма данни за МПС марка "Шкода" рег. № Х 6704 Г, рама № 268 6919 за периода 2008 и 2009 г. собственикът да е представил удостоверение за разкомплектоване на автомобила и да е върнал свидетелството за регистрацията му, поради което няма законово основание за освобождаване от заплащане на данъка.

Материално незаконосъобразно е решението за недължимост на данъка за периода 2010-2011 г.

С изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ДВ, бр. 95 от 2009 г.) е предвидено, че от 1.01.2010 г. собствениците на ПС се освобождават от плащане на данък в случаите на прекратена регистрация. Без значение е дали това е станало по инициатива на собственика или служебно. По делото е спорно от кой момент е налице прекратяването на регистрация по § 3, ал. 3 ПЗР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. с оглед определяне и на момента, от настъпването на който не се дължи данък. Разпоредбата гласи, че от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 18а, нов и на чл. 19, ал. 1, изменен, от Наредбата в редакция й ДВ, бр. 67 от 2012 г., които обаче за периода 2010 г. и 2011 г. не са неприложими.

Настоящият съдебен състав приема, че § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. не означава прекратяване на регистрация по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. При служебното прекратяване на регистрацията по Наредбата в редакцията й до изменението с ДВ, бр. 67 от 2012 г., не са предвидени извършването на определени действия от страна на собственика, каквито предвижда сега чл. 19 вр. с чл. 19б от Наредбата (ДВ бр. 67 от 2012 г.) вр. с чл. 18б (нов). Прекратяването на регистрацията е правно регламентирана дейност, с която обектът на собственост моторното превозно средство престава да съществува, с което отпада и задължението за плащане на данък. В чл. 143, ал. 6-8 от ЗДвП законодателят регламентира снемане от отчет на МПС след събиране на документи за разкомплектоване и/или предоставяне на табелите с регистрационните номера. Нормата е законова и в номенклатурата на нормативните актове е от по-висока степен. Следователно тълкуването на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредбата не може да се извършва извън смисъла на законовите разпоредби за регистрация и отчет на ППС и означава, че и при служебно прекратяване на регистрацията МПС-то трябва да се снеме от отчет след връщане на регистрационни табели или при доказване, че е разкомплектовано. В случая, видно от писмо изх. № 201154/12.11.2013 г. на ОД на МВР гр. Хасково (л. 95-97) регистрацията ва автомобила не е прекратена. Позоваването от страна на първоинстанционния съд на решение по адм. д. № 5365/2013 г. по описа на ВАС, VII о., е извън контекста му, по това дело правният проблем е бил дали е дължим данък върху МПС, което към 1.06.2006 г. вече е било разкомплектовано. Следователно за 2010-2011 г. принципно е дължим данък, в случай, че се установи по декларация задълженото лице да е Серьожа Кючуков.

Съдът е следвало да укаже на касационния жалбоподател да представи относимите за спора доказателства и да се произнесе по същество вместо да връща преписката на административния орган. С касационната жалба обаче няма наведено касационно оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и касационният съд не може да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В случая делото е приключило при непълнота на доказателствата, което не е самостоятелно касационно основание. Попълването на преписката обаче с релевантните доказателства са от значение за определяне на данъчно задълженото лице и реда за принудително събиране (виж решение по адм. д. № 7859/2012 г. по описа на ВАС, VII отд.). Затова касационната жалба следва да се остави без уважение, а при новото произнасяне административният орган трябва да вземе предвид мотивите към настоящото съдебно решение.

1. По частната жалба на Серьожа Кючуков.

С определение от 29.11.2013 г. по адм. д. № 310/2013 г. по описа на Административен съд Хасково на основание чл. 89, т. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК на Серьожа Петров Кючуков е наложена глоба в размер на 200 лв. заради използвани изрази и думи в писмени изложения на жалбоподателя оформени като "жалба-молба", "жалба-молба-уточнение" и "жалба-искане". Съдът е посочил конкретно местата, на които има такива думи и изрази, които определя като нецензурни, обективиращи арогантно, неуважително и цинично отношение, незачитащо авторитета на съдебната институция.

По жалба от 12.12.2013 г. на С. Кючуков срещу това определение (л. 129) по реда на чл. 92 от ГПК, съдът се е произнесъл с определение от 13.12.2013 г. (л. 137) и оставил без уважение искане за отмяна на наложената глоба.

Определението е правилно.

Защитната теза на жалбоподателя е нищожност на определението, липса на състав, липса на доказателства за извършителство.

Частната жалба е неоснователна.

Определението е постановено в едноличен съдебен състав, предвид чл. 164 от АПК при спазване на принципа за случайно разпределение по чл. 157, ал. 2 от АПК и спазване на правилата за форма на съдебния акт по чл. 172а от АПК и в закрито съдебно заседание, предвид чл. 92, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Поради това съдебният акт не е нищожен и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 89, т. 3 от ГПК съдът налага глоба за обида на съда. За да отмени или намали глобата, в частната жалба до съда трябва да са изложени причини, които по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК да са основание за отмяна. Като такива причини жалбоподател е посочил липсата на доказателства, че написаното изхожда именно от него, нямало яснота кой е авторът на обидните думи. В останалата част е направил разбор на определението и на съдържанието на представените по делото писмени изложения. Предложил на съдията по делото "да демонстрира, че е умен и широкоскроен човек и осъзнавайки написаното" да отмени изцяло процесния акт.

На стр. 9 от жалбата от 12.12.2013 г. (л. 133) Серьожа Кючуков си признава, че само той от двете страни в съдебното производство е работил по делото (л. 133). Освен това съгласно чл. 150, ал. 1, т. 2, и т. 8 от АПК формата на сезиране на съд е жалба, тя е писмена и има задължителни реквизити - имена и подпис на лицето, което подава жалбата. Всички молби постъпващи по делото, с които се правят уточнения и доказателствени искания извън открито съдебно заседание трябва да отговарят на същите изисквания. Наличието на име и подпис сочат кой е подателят, съответно чие е авторството на написаното. В случая всички писмени изложения са подадени от името на Серьожа Кючуков и в края им е положен подпис. Това е достатъчно, за да приеме първоинстанционният съд, че авторът е Кючуков. Няма посочени причини, които да са "уважителни" по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК, за да бъдат отменително основание. Като е отказал да уважи жалбата и да отмени глобата, съдът е постановил законосъобразно определение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение