Решение № 11333 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2013 г.

Решение № 11333 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Гюлджан Зекериева Османова от с. Разбойна, общ. Търговище, против Решение № 106/28.12.2012 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 201/2012 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-СИР-173/23.10.2012 г., на началника на РДНСК-Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Постройка за сезонно ползване", находящ се в поземлен имот № 73626.153.924 по КК на гр. Търговище, местност "Юкя". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Началникът на РДНСК-СИР оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липса на някое от основанията по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено безспорно, че процесният строеж е извършен през 1970 г. в земеделски имот без изискващите се строителни книжа, без действащ ПУП и промяна предназначението на имота, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Строежът не е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ (приложимият материален закон към момента на издаване на оспорения административен акт - чл. 142, ал. 1 АПК), защото е извършен в територия без ПУП и не може да се провери допустимостта му по устройствената основа. В този смисъл, незаконният строеж подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби приемат административният орган и съдът. Ирелевантно за законността на строежа е притежанието на собствеността върху него, както и извършителя му. Те са от значение само за разпределяне на разноските по премахването му. На такова подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни извършителя и собственика му - арг. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Когато установи, че адресатът на заповед за премахване на незаконен строеж не е негов извършител, съдът следва да отмени заповедта само в частта създаваща му задължение за премахване, но не и в частта разпореждаща премахването. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,