Решение № 94 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2010 г.

Решение № 94 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на А. С. Б., приподписана от адвокат М. Р., против решение /погрешно наименовано "определение"/ № 1656 от 10.09.2009 г., постановено по гр. д. № 885 по описа за 2008 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което обезсилено решение № 47 от 4.06.2005 г. по гр. д. № 14 от 2004 г. на Районен съд - Петрич и е прекратено производството по предявения от А. С. Б. против Й. Н. К., С. Д. К., С. Д. К., Н. Д. К., В. Н. К., К. Н. К., В. Н. К., Р. С. К., С. Н. К. и К. Н. К. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответникът по касационната жалба К. Н. К. оспорва същата, а Й. Н. К., Славян Д. К., С. Д. К., Н. Д. К., В. Н. К., В, Н. К., Р. С. К., С. Н. К. и К. Н. К. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 1215 от 16.12.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие изводът на въззивния съд за недопустимост на иска въпреки наличието на висящо производство по възстановяване собствеността на наследниците на А. Б. А. с Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ВКС, ОСГК, според което правен интерес от оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ. В настоящия случай Окръжен съд-Благоевград обсъдил събраните по делото доказателства и твърденията на страните и е направил следните изводи: ищецът е наследник на А. Б. А., на чието име по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, но с решение от 2002 г. ПК-П. е отказала да възстанови процесните две ниви от по 0.500 дка и нива от 0.400 дка, защото са възстановени на наследници на Н. М. К. Ответниците са наследници на Н. М. К. и с решение на ПК-П. от 2001 г. им е възстановен имот общо от 7 дка, като в съдебно заседание на 2.12.2004 г. са признали, че към момента на обобществяването тази нива не е била собственост на наследодателя им, а им е дадена като обезщетение за загубена земя в същата местност, тъй като техните имоти са попаднали в разсадника на горското стопанство, а върху част от нивите е построена новата застава. Въз основа на свидетелските показания е установено, че преди кооперирането нивата от 7 дка е била общинска мера - пасище на селото. Прието е, че след като ответниците не претендират наследодателя им да е бил собственик на нивата от 7 дка, която им е дадена като обезщетение за ниви в съседство, върху които има мероприятия, препятстващи възстановяването на собствеността и след като е установено, че имота към момента на обоществяването е бил общинска мера, то липсва спор за материално право между страните и искът е процесуално недопустим. Атакуваното решение е неправилно. Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на притежаваните към момента на обобществяване на земята. Спор за материално право е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. В последния случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот, а съответно обстоятелството, че ответниците не твърдят, че наследодателят им е притежавал процесния имот е без правно значение при преценка допустимостта на иска. След като е установено, че ищците са инициирали административна процедура по възстановяване на имота, която е висяща и имотът е възстановен в стари реални граници на ответниците, то е налице правен интерес и искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение