Решение № 11538 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2015 г.

Решение № 11538 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Искър" срещу решение № 6188 от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6747 от 2014 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Радостина Манова срещу атакувания административен акт. Редовно призован за съдебно заседание, кметът на СО - район "Искър", не се явява. Представлява се от юриск. Игнатова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата. Ответникът по касационната жалба, Радостина Димитрова Манова, редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Позовава се на представени още пред АССГ, както и пред касационната инстанция, писмени доказателства за това, че е заплатила всички свои задължения за наем и вода, а задълженията си към "Топлофикация" АД е разсрочила по законоустановения ред и плаща в срок разсрочените вноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - София град в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил по жалба на Радостина Манова заповед № 853 от 26.08.2013 г. на кмета на Столична община - район "Искър", с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО е прекратено наемното правоотношение с Радостина Манова за жилище - общинска собственост, съставляващо апартамент 18, находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 125, вх. "А", ет. 3. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че макар привидно заповедта да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, същата не съдържа ясни, точни и безпротиворечиви фактически и правни основания за постановяването си - не е посочен точният период от време, за който наемателката дължи месечен наем, нито е посочен периодът, за който същата дължи посочените в заповедта суми към "Софийска вода". Налице е и неяснота относно визираното в заповедта правно основание - посочена е общата разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, която не съдържа конкретното основание за прекратяване на наемните правоотношения, както и разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата на Столична община, съгласно която неплащането на наемните вноски следва да е за период, по-дълъг от 6 месеца, вместо посоченото в текстовата част на заповедта фактическо основание неплатеният наем да надвишава 3 месечни вноски. Отделно от гореизложеното АССГ е заключил, че при издаване на заповедта не е спазено изискването на чл. 26 от АПК - наемателката не е уведомена за отпочване на административното производство по издаване на конкретната заповед, доколкото представеното в административната преписка уведомително писмо й е връчено около година преди издаване на процесната заповед и касае други като номинал дължими към тази предходна дата суми за наем, каквито не са отразени в обжалвания административен акт. Съдът е приел горното процесуално нарушение за съществено, тъй като накърнява правото на защита на наемателката и, ако не беше допуснато, би довело до друг по съдържание административен акт, тъй като ако Манова е била уведомена своевременно за всички дължими от нея суми за наем и консумативи, предвид последващото й поведение, същата би могла да изплати или предоговори задълженията си преди постановяване на заповедта. АССГ е отчел и представените в съдебното производство писмени доказателства, от които е видно че Манова е заплатила напълно дължимия наем, заплатила е изцяло задълженията си към "Софийска вода" АД и е сключила споразумение за разсрочване на задълженията си към "Топлофикация" АД, поради което според съда към датата на постановяване на съдебното решение не са налице и материалноправните основания за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателката. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които, ако не бяха допуснати, биха могли да доведат до противоположен на изразения в административния акт правен резултат. Обосновано първостепенният съд е приел, че уведомителното писмо, адресирано до Манова и получено от нея на 24.08.2012 г. не може да се разглежда като уведомление по чл. 26 от АПК за отпочване на административното производство по издаване на атакуваната заповед. Същото уведомително писмо е получено от Манова повече от година преди постановяване на заповед № 853 от 26.08.2013 г. на кмета на Столична община - район "Искър" и съдържа покана за плащане на различни от посочените в заповедта суми, които вероятно, предвид изложеното в самата заповед, вече са заплатени от наемателката. С оглед гореизложеното както АССГ, така и настоящият касационен състав приема, че Радостина Манова не е била уведомена за началото на административното производство, поради което не е могла да се защити още в производството пред административния орган - да представи доказателства за плащания към "Софийска вода" АД, да договори своевременно разсрочване на задълженията си към "Топлофикация"АД, както и още преди постановяване на административния акт да погаси задълженията си за наем. Ако беше уведомена своевременно за отпочване на процедура по издаване на заповедта и ако й беше даден срок да погаси установените задължения за консумативи /каквато е обичайната практика в подобни случаи/, би могло да не се стигне до издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения поради установяване на липса на ликвидни и изискуеми неплатени задължения за консумативи. Правилно АССГ е констатирал и противоречие между изложените в заповедта фактически и правни основания, съставляващо допълнително съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на обжалваната заповед. В текстовата част на заповедта е визирано неплащане на наем за срок, по-дълъг от 3 месеца /чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС/, каквото правно основание в заповедта не е цитирано. В същото време като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, съгласно която основание за прекратяване на наемните правоотношения е неплащане на наем за срок, по-дълъг от 6 месеца. Обстоятелството, че законовата норма дерогира подзаконовата /както твърди касаторът в касационната си жалба/ не променя и не санира наличието на несъответствие между фактическите и правни основания, посочени в административния акт. Правилно административният съд е взел предвид и доказаните в хода на съдебното производство факти за извършени от наемателката плащания на наем и консумативи, водещи до липса на материалноправни основания за постановяване на административния акт. Въпреки противопоставянето на процесуалния представител на касатора, настоящата касационна инстанция намира, че настъпилите в хода на съдебното производство нови обстоятелства следва да се вземат предвид при преценка законосъобразността на административния акт на основание чл. 142 от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,