Решение № 16155 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2018 г.

Решение № 16155 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1576 от 09.03.2018 г. по административно дело № 14241/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение рег. 513000 – 54631/06.12.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК, но по изложени подробни доводи относно постановяването му при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против акта бъде отхвърлена. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Т. Александрова не взема становище относно основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон, при което оспореният акт е отменен, а преписката изпратена за ново произнасяне от органа. Този извод на съда е обоснован с това, че отказът е постановен по заявление за достъп до обществена информация, подадено от Александрова след предоставянето на исканата от нея информация под формата на преглед на информацията, като това заявление е прието като продължение на първото, посочващо още една форма за предоставяне на информацията, за която вече е било постановено решение да й бъде предоставена. Решението е неправилно. Независимо, че в заявлението си, с което жалбодателката сочи, че иска предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, видно от съдържанието на заявление с вх. № 513000 – 44956/12.10.2017 г., както и последвалото го заявление с вх. № 513004 – 53/24.11.2017 г., по което постановен обжалвания от Александрова акт се установява, че искането на Александрова касае запознаване с резултата от извършена проверка по подадени от нея жалба до Инспектората на МВР и такава с № 4575 р-1474/28.06.2017 г. срещу служители на 03 РУ – СДВР. При това неправилно в случая първоинстанционния съд приема, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като в случая е налице изключението по чл. 8, т. 1 ЗДОИ – жалбодателката желае да се запознае с предприетите от органа мерки по подаден от нея сигнал. Обществена е информация, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случаите, когато заявителят иска информация за резултат от административно производство инициирано от него, защита не е по реда на ЗДОИ, предвид разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ, предвиждаща изрично, че в тези случаи разпоредбите на този закон не се прилагат. Безспорно Александрова е имала право да се запознае с административната преписка по реда на чл. 34 АПК, както и с решението на органа, който непосредствено ръководи и контролира органите и длъжностните лица, за чийто незаконосъобразни и нецелесъобразни действия или бездействия е съобщила, като във всички случаи, съгласно разпоредбата на чл. 122 АПК тези актове не подлежат на оспорване. При това обжалваното пред настоящата инстанция решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Дори да се приеме тезата на първоинстанционния съд, че в случая се касае до допълване на искането относно формата на предоставяне на обществена информация, доколкото от доказателствата по делото се установява, че същата е предоставена на заявителката именно във формата, посочена от нея в заявлението й с вх. № 513000 – 44956/12.10.2017 г., то искането за предоставянето й и във друга, предвидена в закона форма е въпрос свързан с изпълнението на акта. Противно на наведените в касационната жалба доводи, при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, делото е изяснено от фактическа страна, при което следва да бъде постановено ново по съществото на спора. Обжалванията административен акт е правилен като краен резултат, но не по посочените в него правни основания, а предвид цитираната по-горе приложима в случая правна уредба. От доказателствата по делото се установява, че на Александрова е предоставена възможност да се запознае с предприетите по подадения от нея сигнал мерки за отстраняване на допуснатите нарушения от служители на 03 РУ СДВР – т. е. същата се е запознала с материалите по преписката, като окончателното решение на органа, до който е подаден сигнала не подлежи на оспорване. При това следва подадената от нея жалба срещу отказа да й бъде предоставена исканата информация във вида на заверени копия от справката, в която са отразени резултатите от извършената по подадения от нея сигнал проверка да бъда отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и предвид чл. 143, ал. 4 АПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на СДВР деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващо възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение