Решение № 7528 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 849/2020 г.

Решение № 7528 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 849/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на затвора гр. Бургас против решение № 513 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 3003/2017 г. на Административен съд – Бургас. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – И. Терзиев, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение (поправено с решение № 2251 от 31.12.2019 г. по същото дело относно допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението) Административен съд – Бургас е отменил заповед № 599/23.10.2017 г. на началника на затвора гр. Бургас, с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е наложил на младши инспектор И. Терзиев, на длъжност "надзирател" I-ва степен в затвора гр. Бургас I–ва категория, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. От фактическа страна по делото е установено, че И. Терзиев към момента на издаване на оспорената заповед заема длъжност "надзирател" I-ва степен в затвора гр. Бургас I–ва категория. За времето от 20: 00 часа на 07.08.2017 г. до 08: 00 часа на 08.07.2017 г. Терзиев е разпределен в наряд като постови надзирател на пост № 13 в корпуса на затвора. С обжалваната заповед е санкциониран дисциплинарно за това, че в качеството му на постови надзирател, докато е изпълнявал служебните си задължения на пост № 13 за времето от 20: 00 часа на 07.08.2017 г. до 08: 00 часа на 08.08.2017 г. (съгласно ежедневната ведомост), мл. инспектор И. Терзиев не е информирал непосредствените си ръководители (мл. експерт Д. Димитров - КО или инспектор Д. Чакъров - ДГН) за повредено държавно имущество на територията на поста. С това си бездействие мл. инспектор Терзиев е проявил небрежност към изпълнение на служебните си задължения, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с чл. 312, ал. 1, т. 2 от ППЗИНЗС - надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да знаят оперативната обстановка в района на поста и настъпилите изменения, както и на чл. 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН – при изпълнение на служебните си задължения, служителят опазва повереното му имущество и е длъжен своевременно да информира непосредствения си ръководител за загубата или повреждането на повереното му имущество. Според дисциплинарно наказващия орган извършеното нарушение на служебните задължения от служителя осъществява състава на чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съдът, след като обсъдил данните по административната преписка, правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарната процедура, но в нарушение на материалния закон. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че не е установено по категоричен начин, че в качеството му на постови надзирател мл. инспектор И. Терзиев, докато е изпълнявал служебните си задълженията на пост № 13 за времето от 20: 00 часа на 07.08.2017 г. до 08: 00 часа на 08.08.2017 г. (съгласно ежедневна ведомост), същият не е информирал непосредствените си ръководители (мл. експерт Д. Димитров - КО или инспектор Д. Чакъров - ДГН) за повредено държавно имущество на територията на поста. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест в дисциплинарното производство и в съдебното производство по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът правилно е отчел, че по делото не са ангажирани доказателства, които да докажат в обхвата на кой от двата поста – пост № 12 или пост № 13 се намира процесната врата, за да може да се прецени на кой постови е определена в задължение за охрана. При положение, че съгласно чл. 1 от Инструкция за особените задължения на постовия надзирател на пост № 12 в затвора, пост № 12 се намира на I – я етаж и охранява II група обвиняеми и подсъдими лица, вход зона с повишена сигурност, в която са настанени лица, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, изход към КПП 1, изход към място за престой на открито № 1, изход към стая за свиждане и място за престой на открито № 2, стая за почивка НОС с електротабло, стълбище към кухня лишени от свобода, изход към производствен район и КПП 2 и стълбище към II – я етаж на корпуса на затвора, в обобщение, съдът правилно е приел, че няма яснота в обхвата на кой от двата поста – пост № 12 или пост № 13, на който е изпълнявал служебните си задължения Терзиев, се намира процесната повредена врата. Поради това, касационната инстанция намира за съответен от фактическа страна и правно издържан крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказване на вмененото на служителката дисциплинарно нарушение – в качеството му на постови надзирател мл. инспектор И. Терзиев, докато е изпълнявал служебните си задълженията на пост № 13 за времето от 20: 00 часа на 07.08.2017 г. до 08: 00 часа на 08.08.2017 г. (съгласно ежедневна ведомост) същият не е информирал непосредствените си ръководители (мл. експерт Д. Димитров - КО или инспектор Д. Чакъров - ДГН) за повредено държавно имущество на територията на поста, по силата на чл. 312, ал. 1, т. 2 от ППЗИНЗС - надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да знаят оперативната обстановка в района на поста и настъпилите изменения, както и на чл. 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН – при изпълнение на служебните си задължения, служителят опазва повереното му имущество и е длъжен своевременно да информира непосредствения си ръководител за загубата или повреждането на повереното му имущество. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, насочени към законосъобразността на оспорената заповед, като касационната инстанция следва да отбележи, че изцяло възприема изложените правни изводи на решаващия съд относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, юридическото лице в чиято структура е касационният жалбоподател - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", следва да заплати на ответника по касация И. Терзиев направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,