Решение № 8541 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2015 г.

Решение № 8541 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Н. Й. Н. за допълване на постановеното по делото решение № 172 от 09.01.2017 г. в частта му, в която съдът не се е произнесъл по жалбата срещу решение № 4362 от 23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11392/2014 г. по описа на Административен съд София град в частта за присъдените с него разноски. С. Й. С. и С. И. Н. чрез процесуалния си представител поддържат искането. Ответникът Областна дирекция "Земеделие" - Плевен чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Искането за допълване на решението е подадено от надлежна страна в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. Производството по делото е образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Й. Н., С. Й. С. и С. Н. И. срещу Решение № 4362/23.06.2015 г., постановено по адм. д № 11392/2014 г. по описа на Административен съд София град. Решението е обжалвано в неговата цялост. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в частта му, с която са осъдени да заплатят разноски по делото. Съдът в решение № 172 от 09.01.2017 година е разгледал само касационната жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, в която са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, приел го е за правилно и го е оставил в сила. Пропуснал е обаче да се произнесе по жалбата, насочена срещу решението на първоинстанционния в частта му за присъдените разноски. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ищците да заплатят на ответника Областна дирекция "Земеделие" Плевен съдебни разноски в размер на 1 004 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Така определените разноски не са били дължими. Разноски се дължат когато искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди бъде отхвърлен изцяло - чл. 10, ал. 2 от с. з., какъвто е настоящият случай. Разноски са направени от страната разходи по водене на делото и се дължат само тогава, когато е доказано реалното им заплащане. Страната, претендираща разноски по делото следва в установения от закона срок да представи доказателства за реалното им извършване, което в случая не е сторено. Липсва и представен списък по чл. 80 ГПК установяващ размера и основанието на направеното искане. След като ответника по делото в случая няма реално направени разноски, установени по предвидения в закона ред, то неправилно с обжалваното решение такива са присъдени от първоинстанционния съд. Това налага допълване на постановеното по делото решение, като се отмени решението на административния съд в частта му, с която са осъдени Н. Й. Н., С. Й. С. и С. Н. И. да заплатят на Областна дирекция "Земеделие" Плевен съдебни разноски в размер на 1004 лева и се отхвърли направеното искане. Производството за допълване на постановеното вече решение има субсидиарен характер, поради което в него не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, направени специално за целите на това производство. Ето защо искането за присъждане на такива следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение