Решение № 3029 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2016 г.

Решение № 3029 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7352/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. И., чрез пълномощника му адв. Л. П., срещу решение № 966 от 14 май 2016 г., постановено по адм. д. № 1205/2015 г. по описа на Административен съд П. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника, чрез пълномощника му юрк. К. С., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на М. И. И. срещу отказа на главния архитект на район "Централен", община П., да издаде удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 56784.521.144.2 с площ 24 кв. м и на сграда с идентификатор 56784.521.144.3 с площ 21 кв. м, обективиран в писмо изх. № 94012-12735/27 април 2015 г. Съдът е приел, че по отношение на двете сгради не са налице предпоставките за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на Закон за устройство на територията (ЗУТ) и в § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и това, че оспорващият не е установил искането му за издаването на удостоверение за търпимост да е във връзка с извършване на прехвърлителна сделка, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото е установено, че процесните сгради са построени в периода 1950 - 1960 г. при действието на Закона за плановото изграждане на населените места (отм.) (ЗПИНМ). Не е спорен и въпроса относно липсата на строителни книжа за изграждането им. При тези данни правилен е извода на административния съд, че приложимата в случая разпоредба е § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която предвижда, че строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е и извода, че сградите не са допустими съобразно по правилата и нормативите съгласно сега действащия ЗУТ. Съдът обаче необосновано е приел, че по отношение на двете сгради, за които се иска издаването на удостоверение за търпимост, не са налице изискванията за търпимост по правилата и нормативите, действали по време на изграждането им. Във връзка с този свой извод съдът се е позовал единствено на оспореното от М. И. заключение на съдебно-техническата експертиза. В последното обаче също така декларативно експертът е посочил, че сградите не съответстват на правилата и нормативите, действали по време на изграждането им. В какво се състои това несъответствие по делото липсват данни. В нарушение на задължението си да събере и обсъди всички относими към спорния предмет доказателства, инстанцията по същество не е изследвала въпроса относно това дали двете процесни сгради с идентификатори 56784.521.144.2 и 56784.521.144.3 са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането им - при действието на ЗПИНМ. Не са събрани и доказателства относно наличието на градоустройствени планове и относно техните предвиждания към времето на изграждането на постройките. Доколкото без установяването на тези обстоятелства не е възможно постановяването на краен акт по съществото на спора и предвид това, че административният съд не е изложил съображения във връзка с тях, то оспореното решение като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост ще следва да бъде отменено, а делото върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства относно посочените по-горе относими обстоятелства, включително и чрез назначаваното на съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е изследвал въпроса относно това дали процесните две сгради са идентични със сградата - предмет на мотивирания отказ изх. № 94012-1579/15 юни 2012 г. на главния архитект на район Централен", община П. Събирането на такива доказателства - обратно на твърдяното в касационната жалба, не е необходимо. Това е така, тъй като в представените по делото два нотариални акта - № 198, т. IV, дело № 770/2014 г. и № 199, т. IV, дело № 771/2014 г. - и двата на нотариус С. З., нотариус с район на действие - Районен съд гр. П., с които М. И. е придобил собствеността на двете сгради изрично е посочено, че те са идентични с полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 42 кв. м, построена в дворно място с площ от 116 кв. м, съставляващо имот № 148, парцел "Хълм на освободителите" в кв. 328 по плана на гр. П. II-IV градска част. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбите на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (обн., ДВ, бр. 90 от 09 ноември 1956 г.). Този закон не е приложим в случая доколкото не е благоустройствен, а такъв, уреждащ собствеността. Обстоятелството, че праводателката на Илиев е била собственик на процесните постройки, не ги прави търпими строежи. С оглед горното обжалваното решение ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на дадените задължителни указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от ЗУТ, Върховният административен съд, второ отделение,