Решение № 5174 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2013 г.

Решение № 5174 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Велкова Минкова и Емил Милков Минков от гр. Варна чрез техния пълномощник срещу решение № 2205/26.08.2013 г. по адм. д. № 4576/2012 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът Общинският съвет - Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу решение № 552-6/26,27.07.2012 г. на Общинския съвет - Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация на улици и поземлени имоти, публична собственост на кв. "Изгрев" в частта на уличната регулация, засягаща северната и западната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.896. Съдът е приел, че при одобряване на плана в оспорената му част не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че улицата, която засяга собствения на оспорващите поземлен имот, представлява улица VI клас. Макар и размерите на улицата да са в отклонение от минималните параметри за съответния клас, то те са в допустимите граници. В този смисъл от заключението на вещото лице е видно, че не съществува по-икономичен и целесъобразен вариант за изпълнение. Дори и параметрите да бъдат намалени, като се намали широчината на пътното платно и тротоарите до степен, отговаряща на минималните такива за клас VI, то това отново няма да доведе до целения от жалбоподателите резултат - запазване на търпимия, но незаконен строеж. В този смисъл проектираната улица не засяга законно изградени строежи в имота на жалбоподателите. Единственият вариант за запазването на сградата, предложен от вещото лице, е като осевата линия на улицата бъде изместена в северна посока, но това ще доведе до промяна на уличнорегулационните линии и ще засегне в по-голяма степен имотите, намиращи се от северната страна и по продължението на улицата. От представените доказателства е установено също, че за територията в обхвата на оспореното решение на общинския съвет, в това число и по отношение имота на касаторите, не е налице приложен план. Поради това изводите, както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че в случая се касае за план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, съответстват на закона. Законосъобразен е и изводът на административния съд, че одобрения с оспореното решение план съответства на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, като изложените в тази връзка съображения се споделят напълно от касационната инстанция. Поради това неоснователни са изложените в касационната жалба възражения относно местонахождението на процесната улица. Разполагането й в имота, собственост на касаторите, не прави плана неикономичен по правило. Тук следва да се има предвид и това, че решението - макар и неикономично за отделна личност, съответства на законовите предпоставки и е в интерес на обществото и на предвижданията на цялостното устройство на територията. Възраженията в касационната жалба в голямата си част касаят законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт - решението на Общински съвет - гр. Варна. Тези възражения са вече обсъдени от съда, като изводите му се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат повторно излагани. Тук следва да се допълни, че както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е различен от този по ал. 1 от същия закон. Изискването за определяне пазарната стойност на имота преди приемането на плана е свързано с незабавното му отчуждително действие и се отнася само до планове, одобрени по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, какъвто настоящият не е. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,