Решение № 1279 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4018/2007 г.

Решение № 1279 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4018/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на М. Й. Р. от гр. С. против въззивното решение от 7.03.2007 г. /посочената в него година 2006 представлява фактическа грешка/ по гр. д. № 238/2006 г. на К. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.01.2006 г. /отново допусната фактическа грешка в посочената като 1.12.2006 г. дата/ по гр. д. № 489/2005 г. на Д. районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от касаторката и Р. Х. И., Й. А. И., С. А. И. и Б. Г. И. против Н. В. с., гр. С. иск за собственост на основание възстановяване по чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ на имот, представляващ УПИ * - 963 в кв. 73 по плана на гр. К., целият с площ 4 600 кв. м., ведно с построените в него двуетажна масивна сграда-ветеринарна лечебница, със застроена площ 108 кв. м. и едноетажна масивна сграда- операционна, с площ 68 кв. м. и за предаване от ответника на владението върху него. Касаторката поддържа становище за нищожност на въззивното решение поради посочената в него дата на постановяване, както и поради посочване на грешната дата на потвърденото първоинстанционно решение. Поддържа становище и за неговата неправилност, поради наличие на касационните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), като моли същото да бъде обявено за нищожно, респ. отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Ответникът не е взел становище по жалбата. Такова не е взето и от другите ищци. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на касаторката и данните по делото, приема следното: Въззивното решение не е нищожно, тъй като допуснатите фактически грешки при посочване на датата на постановяването му и датата на първоинстанционното решение не са основание за нищожност. От данните по делото може да се направи извод за действителните дати, поради което и оплакването на касаторката в тази насока е неоснователно. Спорът между страните е за правото на собственост върху недвижим имот в гр. К., бивша собственост на наследодателя на ищците Т, починал през 1952 г. Същият е бил осъден с присъда от 1.02.45 г. на народния съд по нак. д. № 2/44 г. по Наредбата-закон за съдене от Н. съд виновниците за въвличане на България в С. война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея и спорният имот е бил конфискуван и актуван като държавен през 1951 г. Присъдата е отменена по реда на надзора с решението по нак. д. № 707/95 г. на ВС на РБ и по заявление на ищците O. управител на гр. К. е наредил отписване на имота от актовите книги на държавните имоти. Легитимирайки се с нотариален акт № 91/2000 г. ищците са поддържали, че са собственици на имота, който им е възстановен по ЗВСВОНИ и са искали предаване на владението върху него, осъществявано от ответника без основание. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен, въззивният съд приел, че не е настъпило възстановяване на собствеността върху спорния имот в лицето на ищците, наследници на бившия му собственик, тъй като не е налице една от предвидените в чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ предпоставки - имотът не съществува реално в размерите и вида, в които е бил отчужден, поради застрояването му след отчуждаването. Този извод по принцип е правилен и обоснован от събраните и приети по делото заключения на техническите експертизи, представения акт за завземане на имота като държавен от 5.06.45 г. и свидетелските показания, установяващи, че съществуващите към настоящия момент две сгради в имота са построени в периода 1946-1948 г. от държавата за ветеринарна лечебница, каквато съществува и понастоящем. Неоснователно е оплакването на касаторката, че при липса на писмени доказателства относно строителството на сградите направеният извод бил неправилен, тъй като обстоятелството относно законността на постройките е ирелевантно за фактическото състояние на имота. Вярно е, че в акта за завземане на имота за държавен, съставен на 29.01.51 г. са описани и масивна двуетажна сграда и обор, но това обстоятелство не обуславя извод за основателност на поддържаната от ищците теза, че имотът е отнет от наследодателя им като застроен. В акта за отнемането на недвижими непокрити имоти за държавни на основание присъдата от 1.02.45 г., съставен на 5.06.45 г. е описан спорния имот, представляващ нива от 6 дка в м. "П", същият имот е посочен и в съставения по-късно - през 1951 г. - като нива /графа 3/, поради което и с оглед заключението на техническата експертиза относно липсата на отразени по скицата на В. синдикат от 1939-40 г. сгради в имота, изводът на въззивния съд за построяването на сградите в имота след одържавяването му е правилен. В същия смисъл са и cъбраните свидетелски показания, установяващи, че до конфискацията му имотът е бил тютюнева нива. Поради това и правилно въззивният съд е обсъждал наличието на предпоставките на ЗВСВОНИ за твърдяното от ищците право на собственост, като без значение е обстоятелството за наличие на решение и заповед на О. управител, както и констативен нотариален акт, тъй като същите не могат да ги легитимират като собственици в исковото производство. Изложените от касаторката оплаквания в тази насока са неоснователни. Независимо от горните съображения, въззивното решение е неправилно, поради непълното разясняване на делото, съгласно чл. 186 ГПК (отм.). Така, по несъмнен начин е установено, че част от притежаваната от наследодателя нива от 6 дка попада в спорния УПИ * - 963 в кв. 73 по сега действуващия регулационен план от 1987 г., с площ от 4 600 кв. м. С оглед тази площ и местоположението на съществуващите в имота сгради, представляващи ветеринарномедицинската лечебница, видно от представените по делото скици, следва да се постави въпроса дали от останалата незастроена част, извън необходимата прилежаща площ за сградите, може да се обособи самостоятелен УПИ, съобразно техническите изисквания за това по ЗУТ, върху който собствеността би могло да е възстановена, с оглед наличието на предпоставките на реституционния закон за тази отделена част. В този смисъл са разясненията в т. 2 на ТР № 1/95 г. ОСГК на ВС, касаещи случаите на одържавяване на незастроен имот, впоследствие частично застроен, когато от незастроената му част би могъл да се обособи самостоятелен имот, респ. парцел. По този въпрос въззивният съд не е изложил мотиви, нито го е изяснил с поставяне на конкретни задачи на вещите лица, а данни за такава възможност се съдържат в приложената преписка по заявлението на ищците до О. управител за деактуване на имота. Допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилност на въззивното решение, което обуславя неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, съгласно горните съображения за изясняване на въпроса дали за част от имота, извън застроената такава и нормативно определената прилежаща площ за сградите, не са налице предпоставки за възстановяването му в лицето на наследниците на бившия му собственик по чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IV гражданско отделение