Решение № 101 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2006 г.

Решение № 101 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2006 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 218и и чл. 218а б. "а"ГПК (отм.). С Решение Nо 90 от 3.06.2008 г., постановено по настоящото дело е отменeнo Решение от 29.05.2006 г. по гр.д. Nо 4602/2004 г. на Софийския градски съд, в частта, с която заявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС от Н. ч. "С" София е уважен като С. община е осъдена да предаде владението на имот - УПИ VI-1479 от кв. 19 с площ от 2780 кв. м. по плана на гр. С. от 1998 г., кв. "М", заедно с построената върху него едноетажни сгради с обща площ от 1260 кв. м., както и да заплати разноски по делото и е даден ход на делото по същество по заявения иск по чл. 108 ЗС пред настоящата инстанция, съобразно правилата на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК (ДВ. Бр. 59/2007 г., в сила от 1 март 2008 г.) за да бъде установено налице ли са условия за обособяване на самостоятелен обект на правото на собственост - терен и сграда, в обема на собствеността, притежавана от ч. "С" към 1946 година, при действащите нормативни изисквания на устройство на територията, предвид на конкретното местоположението на имота и цялостното фактическо застрояване на УПИ VI-1479 от кв. 19 с площ от 2780 кв. м. по плана на гр. С. от 1998 г., кв. "М". В мотивите на отменителното си решение е прието, че с разпоредбата на § 4 от ПЗР на Закона за народните читалища (ДВ. Бр.89/ 22.10.1996 г.) "собствеността на читалищата върху всички имоти, включително и земеделски земи, отнето за държавна и общинска нужда, СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА независимо от основанията". С изменените разпореди на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ. Бр. 107 от 1997 г.), НЯМА спор, че възстановяването на собствеността на основание § 4 от ПЗР на ЗНЧ се извършва ex lege. Тъй като е без значение основанието на което е отнета собствеността на читалището за държавна или общинска нужда, за възникване на правото за възстановяване на собствеността и реда на възстановяване, претендиращият собственик може да защити правата си по реда на чл. 108 ЗС срещу всяко лице, което владее без основание имота му. Възстановяване собствеността на отнети недвижими имоти за времето 1944-89 г. по силата на самия реституционен закон може да се признае при наличие на следните предпоставки: имотът да се намира в патримониума на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и имотът да съществува реално до размерите, в които са отчуждени. При събраните след дадения ход по същество допълнителни данни, настоящият състав намира, че са налиже условията за приложение на § 4 от ПЗР на ЗНЧ основните правно-релевантни факти и признаване по отношение на ответниците, че НЧ"С"- София е собственик на претендирания поземлен имот, след като безспорно бе установено, че 1./ имотът да е принадлежал на читалището- ищец към 1946 г.; 2./ този имот да е отнет за държавна или обществена нужда, независимо от основанието, след като за същия е съставен АДС; 3./ този имот да се намира в паримониума на ответника С община към датата на завеждане на иска и 4./ имотът да съществува реално до размерите, в които са отчуждени, като част от УПИ, но при обективно съществуваща възможност за обособяването му като самостоятелна териториална единица по действащия регулационен статут на местността. Констативният нотариален акт НА Nо 22/1946 г. легитимира Н. ч. - кв. Модерно предградие София за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с постройка от 200 кв. м., парцел ****i>Nо 51 в кв. 51 по плана на с. О., Връбнишка община с обща площ застроена и незастроена 1020 кв. м. при съседи - улици, само от запад - детски дом. Същият недвижим имот понастоящем попада и е част от УПИ VI-1479 от кв. 19 с площ от 2780 кв. м. по плана на гр. С. от 1998 г., кв. "М", заедно с построената върху него едноетажни сгради с обща площ от 1260 кв. м., със статут на частна общинска собственост на столична община, към завеждане на делото и вписването на исковата молба - 15.12.2000 г. Въз основа на Решение на СОС 180/17.03.2005 г., Заповед Nо РД-561-470/ 8.06.2005 г. е сключен Договор от 10.09.2005 г. между С община и търговско дружество "В" О. София за продажба на посочения имот, частна общинска собственост, поради което и на основание чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.), съдът е конституирал (в рамките на висящото производство по заявения ревандикационен иск) като ответник по делото и търговското дружество "В" О. София. С оглед безспорно установената техническа и правна възможността за самостоятелното обособяване на "отчуждения като завзет без основание" от С. община - район В. недвижим имот (терен и сграден фонд) като самостоятелен поземлен имот, съдът изслуша съдебно-технически експертизи от вл.л. инж. П. П. (л. 39-42 и л.292-29), възприемайки изцяло констатациите на експерта като обосновани и компетентни, съдът намира, че са налице ВСИЧКИ предпоставки на закона да се признае, че по силата на закона - § 4 от ЗНЧ, Н. Читалище "С"-София е собственик на част от имот, общинска собственост към датата на предявяване на иска- УПИ VI-1479 от кв. 19 с площ от 2780 кв. м. по плана на гр. С. от 1998 г., кв. "М", заедно с построената върху него едноетажни сгради с обща площ от 1260 кв.м, която част, както е посочено по Скица, евентуален проект за разделяне и обособяване на нов УПИ IVа- 1479 от кв. 19 по плана м. "Б"С."-гр. София, стр.293 от настоящото производство, е индивидуализирана по контура АБВГЛКИЙЖЗА, означена със зелен цвят, с площ от 1006 кв. м. По отношение на старата читалищна сграда се установява, че същата е съборена и не съществува. Т.е. липсва обект, чиято собственост може да се приеме за възстановена по силата на закона. Изградената сграда върху обособения терен е суперфициарна собственост, изградена въз основа на надлежно учредено право на строеж преди завеждане на иска за собственост и не може да се признае, че по приращение по см. на чл. 92 ЗС същата се придобива от собственик на терена след като е законно изградена. По отношение на съществуващата читалищна сграда с площ от 200 кв. м. искът не може да бъде уважен. Релевираните възражения на ответника "В" О. София относно липсата на правоприемство и активна легитимация на ищеца - НЧ "С" и липсата на данни, че се касае до отнето имущество на ч., са неоснователни. Спорът по тези повдигнати въпроси е преклудиран с отменителното решение на ВКС Nо 2 408/17.12.2004 г. по гр.д. Nо 2009/2003 г, IV отд., като изводите за това се базират на данните по делото - а именно Писмо на М-во на вътрешните работиNо п-368/24.09.1946 г. и регистрация на Читалището на основание § 2 от ЗНЧ, липса на възражение по делото от страна на ответника С община за предприета процедура по приватизация на имота, както и липса на спор, че имотът съществува в параметрите и обема на правото на собственост от 1946 г., същият се намира в патримониума на ответника - община и има характера на частна общинска собственост, установено с Протокол Nо 5 на СОС за взето Решение Nо 9/20.01.2000 г. Искът по чл. 108 ЗС е заявен срещу С. община, но поради настъпилото правоприемство по силата на сключен договор от 2005 г. между С община и "В" О. София, като самостоятелен ответник, привлечен в това качество по реда и на основание чл. 117 ал. 4 ГПК (отм.), съдът намира, че са налице обективно съединени искове, като срещу първият ответник следва да бъде уважен само положителния установителен иска за собственост, а срещу вторият ответник - правоприемник на недвижим имот, който не е бил изцяло собственост на праводателя С. община, следва да се уважи заявеният ревандикационен по чл. 108 ЗС (при липсата на възражение, че владението на имота не е предадено и се осъществява от С. община), в обема на правото на собственост, притежавано от Читалището и възстановено по силата на закона. Неоснователен е доводът на ответника ", че исковата молба не е вписана и признатото право на собственост на Читалището по отношение на техния праводател - С. община са непротивопоставими. Исковата молба е вписана на 15.12.2000 г., а процедурата по приватизация на имота е проведена през 2005 г. и то в хода на висящия исков процес. По изложените съображения, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия,