Решение № 1517 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г.

Решение № 1517 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Митков, с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. Чилова, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], срещу Решение № 164 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 116 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ЗЗ от 02.04.2018 г. на началника на Районно управление (РУ) гр. Момчилград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР). Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Митков, ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], за срок от 6 месеца". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като изводът на съда не съответства на доказателствата по делото. Сочи, че административният акт е немотивиран и от съдържанието му не може да се извлекат обстоятелствата, по повод на които е издаден. Според жалбоподателя органът само бланкетно се е позовал като основание на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, което от своя страна ограничава правата му. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд не е взел предвид довода, че в заповедта органът се е позовал на текста на чл. 171, т. 2а ЗДвП, който не е относим към нарушението, тъй като в него не се съдържа правилно за поведение, т. е. с него не се установява състав на нарушение. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което посочената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на сторените по делото разноски в размер на 300 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05.04.2018 г. Ответникът – началника на РУ гр. Момчилград при ОДМВР, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Със заповед № ЗЗ от 02.04.2018 г. на Началника на РУ гр. Момчилград при ОД на МВР на Д. Митков е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Митков, ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], за срок от 6 месеца". Отнети са и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) част II с №[номер] и са свалени рег. му табели. За да издаде заповедта, органът се е позовал на установените с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 158 от 02.04.2018 г. обстоятелства, че на 01.04.2018 г. около 22: 30 часа в гр. Момчилград, на [улица] Д. Лилов е управлявал лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Митков, ЕГН: [ЕГН], от [населено място], без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Посочената заповед е обжалвана пред АС-Кърджали, който с решение, предмет на проверка в настоящото производство, е отхвърлил жалбата с мотива, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на законоустановените в ЗДвП предпоставки и при липса на съществени процесуални нарушения. За да стигне до този извод, решаващият състав е обсъдил компетентността на органа, съобразно приложените доказателства, както и обстоятелството, че мярката е наложена на собственика на МПС, каквото е изискването на закона. С мотива, че фактическите констатации в АУАН не са оспорени, съдът е приел, че щом изпълват фактическия състав на нарушението, във връзка с което е наложена принудителната мярка, то издадената заповед е законосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Според текста на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП (в редакция към момента на извършване на нарушението) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ, като съобразява продължителността на срока й в зависимост от конкретните фактически обстоятелства, т. е. при определяне на срока на мярката органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че оспорваната пред него заповед е издадена при спазване на всички нормативно установени изисквания за законосъобразност на административните актове, като изложените мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Фактическата обстановка в случая отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС. Тези факти са установени със съставения по съответния ред АУАН № 158 от 02.04.2018 г. (л. 11 от делото), който се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, че нарушението по посочената разпоредба не е извършено. По тази причина правилно първоинстанционният съд е приел, че установените по този ред фактически обстоятелства обуславят предпоставките, за да бъде приложена процесната принудителна мярка. Неоснователно е оплакването на касатора, че заповедта е немотивирана и от съдържанието й не може да се извлекат обстоятелствата, въз основа на които е издадена. Относимите факти и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, а именно управление на моторно превозно средство от лице, без да е правоспособен водач, са констатирани с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, въз основа на който се издава самата заповед и към който тя изрично препраща, поради което не е налице твърдения порок. Относно наличието на мотиви при определяне продължителността на срока на мярката, настоящият съдебен състав счита, че излагането на конкретни мотиви в случая не е необходимо. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, поради което е спазена изисканата от закона форма като условие за законосъобразност на административния акт. Въз основа на събраните по делото доказателства и като е изложил мотиви относно законосъобразността на посочената заповед, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора, макар искането да е направено своевременно и да са представени доказателства относно размерът им. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение