Решение № 13861 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2012 г.

Решение № 13861 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Александрова Пешева от гр. Асеновград, срещу решение № 924 от 21.04.2012 г. по адм. дело № 2440/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Диана Александрова Пешева срещу отказ за отсрочване на публични вземания № РД-16-3552 от 08.08.2011 г., с който директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, е отказал даването на исканото отсрочване на дължимо публично задължение на касаторката. Като основание за отказа са изложени мотиви, че липсвали законово установените предпоставки за издаване на разрешение за отсрочване на задълженията, а именно с оглед разпоредбата на чл. 183, ал. 7 ДОПК, според която не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски и поради непредставяне на доказателства по чл. 183, ал. 8 ДОПК. За да постанови този резултат Административен съд - Пловдив е приел за законосъобразен отказа на директора на ТД на НАП - Пловдив, като е кредитирал назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Приел е още, че определените от експерта размери на дължимата сума на осигуровките изцяло съвпадали с установените от приходната администрация. Извел е извод, че липсвали обстоятелствата и фактите, които следвало да са налице, за да се отсрочат публичните задължения на касаторката. Решението е правилно. В касационната жалба изцяло се приповтарят оплакванията, които касаторката е изложила в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. Отново се излагат доводи, че причината за невнасяне на осигурителните вноски е забавянето в изплащането на адвокатските хонорари от страна на Националното бюро за адвокатска помощ. Тези доводи са неоснователни. От данните по делото е видно, че Диана Александрова Пешева е получавала адвокатски възнаграждения от Националното бюро за правна помощ, но не е внасяла задължителните осигурителни вноски (по ДОО, ЗО и за УПФ). Подала е молба с искане за отсрочване на установено и изискуемо публично вземане в общ размер на 9609,29 лв., в това число главница 6 526,65 лв. и лихва в размер на 3 082,64 лв. От главницата 6 526,60 лв., 6 154,75 лв. са задължения за задължителни осигурителни вноски и 371,85 лв. - данък общ доход. Посоченото вземане е установено с подадена от Диана Пешева годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. вх. № 1621003231/230.04.2010 г. и декларации обр. 6 за определяне на годишния размер на дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2005 - 31.12.2010 г. Обжалваният отказ е издаден след извършена проверка от приходните органи, при която е констатирано, че молителката не е представила документи, които да са основание за издаване на разрешение за отсрочване на публичните й задължения. Предпоставките за издаване на разрешение за отсрочване/разсрочване са регламентирани в чл. 183, ал. 8 ДОПК. Същите са кумулативно дадени - т. е. само едновременната им наличност обосновава издаване на разрешение за отсрочване/разсрочване. Всяка една предпоставка следва да бъде доказана от страна на длъжника към момента на подаване на искането за отсрочване или разсрочване. На основание цитираната разпоредба искането за отсрочване се подава до компетентния орган, придружено с доказателства за: семейното и имуществено състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите; декларация за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях и декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК. Органите по приходите правят преценка и анализ на искането, като съобразяват представените доказателства, размера на задължението, възможността на длъжника да обслужва текущите си задължения и задълженията, чието разсрочване/отсрочване се иска, наличието на достатъчно гаранции за събирането на отсроченото или разсрочено задължение. Съгласно чл. 183, ал. 7 ДОПК не се разрешава отсрочване на задълженията за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО освен при стихийни бедствия - чл. 186 от ДОПК. Според чл. 186 ДОПК отсрочване се допуска, но само при безспорни доказателства за стихийни бедствия, които включват: пожари, земетресения, градушки, катастрофи и др. подобни. В касационната жалба се твърди, че при подаване на първоначалното искане за отсрочване Пешева е приложила доказателства за семейно и имуществено състояние, включително и на чл. от семейството си - дъщеря й. Видно от данните по делото обаче Диана Пешева не е представила нито пред административния орган, нито пред съда такива доказателства, а твърденията й за възникнали стихийни бедствия са в насока, че бюджетът й бил засегнат от природно бедствие - градушка, забавено плащане, грижите за болен и "предвид солидарността в задълженията на съжителстващите и семейството". Така наведените оплаквания са ирелевантни към спора. Затрудненото й семейно положение и грижите й за болен не са "стихийно бедствие" и са неотносими за отсрочване на задълженията й. Същото се отнася и за възражението на касаторката за "забавено плащане за положен труд от Националното бюро за правна помощ" и за невъзможността "да си плаща осигуровките предвид икономическата криза и липсата на друга алтернатива освен продажба на жилището". Видно от мотивите на отказа, административният орган се е позовал на протокола от 08.08.2011 г. за извършена служебна проверка за наличие/липса на отрицателните предпоставки по чл. 183, ал. 5, т. 3 ДОПК, в който изрично е посочено, че към първоначалната молба не са представени доказателства от съществено значение за произнасянето по искането за отсрочване. Това становище следва да бъде споделено. И в декларацията на л. 13 от делото на Пловдивския административен съд не се съдържа информация за доходите на жалбоподателката, а при липсата на такава информация не може да се направи мотивирано заключение за възможността й да обслужва задълженията си, както правилно е приел органа по приходите. Непредставянето на достатъчна информация за извършване на преценка относно финансовото състояние на длъжника противоречи на условията, които трябва да се налице, за да се разреши отсрочването, което от своя страна е достатъчна предпоставка за издаване на отказ по искането. Също така, удостоверяването на твърдяното обстоятелство за проливен дъжд и градушка с удостоверения от община Асеновград и от Националния институт по метеорология, издадени през 2012 г., не сочи на извод за възникнали стихийни бедствия по смисъла на закона. За да бъде релевантно в случая обстоятелство, твърдяната от жалбоподателката градушка трябва да е нанесла значителни щети на нея самата, а не на трето лице. В хода на съдебното производство не са събрани никакви доказателства за възникнали бедствия или аварии, които да са нанесли значителни материални щети на жалбоподателката - длъжник. Както правилно е приел решаващият състав, непредставянето на изискуемите по чл. 183, ал. 8 ДОПК документи, е достатъчно основание, за да не се уважи искането за отсрочване. Още повече, че в случая мотивите, с които е поискано това отсрочване на задълженията, нямат отношение към основната дейност на задълженото лице като свободна професия, свързана с осъществяване на правна защита. С оглед на това обстоятелство е правилен (законосъобразен и обоснован) изводът на Административен съд - Пловдив, че директорът на ТД на НАП - Пловдив законосъобразно е постановил отказа за отсрочване на публични задължения на Диана Пешева. Относно наведените оплаквания в касационната жалба за задължението за плащане на лихви, същите са неоснователни. По общото правило на чл. 183, ал. 3 ДОПК при институтите на разсрочването и отсрочването се дължат лихви. Началният момент на тяхната дължимост е подаването на искането за отсрочване/разсрочване, а крайният - окончателното погасяване на задължението. Дължимата лихва е в размер на основния лихвен процент, ако длъжникът изпълнява задълженията си съгласно погасителния план, а за периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 КСО (основният лихвен процент на БНБ плюс 20 пункта). Отсрочването/разсрочването е без лихва в случаите на т. нар. форсмажорни обстоятелства - стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника. По разсроченото или отсрочено задължение не се дължат лихви, считано от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения срок на действие на отсрочването или разсрочването. Молбата за исканото отсрочване/разсрочване се придружава с доказателства за настъпилите обстоятелства - протоколи от компетентни органи. В случая е категорично установено отсъствието на условията по чл. 183, ал. 8 ДОПК, а както се посочи по-горе, за да бъде допуснато разсрочване или отсрочване на публични вземания, следва да са налице кумулативно всички положителни условия и да не съществуват отрицателни предпоставки. От Диана Александрова Пешева е подадена и частна жалба с вх. № 7384/09.04.2012 г. срещу разпореждане № 2652 от 27.03.2012 г., постановено по същото дело (адм. д. № 2440/2011 г. на АС - Пловдив). С посоченото разпореждане Пловдивският административен съд е оставил без уважение искането на касаторката за изслушване на звукозаписа от протокол от проведеното на 23.03.2012 г. открито съдебно заседание. Процесното разпореждане не попада в категорията на посочените в чл. 229, ал. 1 АПК определения или разпореждания, които могат да бъдат обжалвани по реда на инстанционния контрол. С процесното разпореждане нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от кръга определения, за които изрично в закон се предвижда обжалване. По тези съображения, частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да се прекрати. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,