Решение № 17122 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2013 г.

Решение № 17122 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Пламен Тошев Петров, чрез процесуален представител, срещу решение № 13 от 2.01.2013 г. по адм. дело № 8728/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-6301 от 21.08.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на полицай - водач на специален автомобил, ИД "главен технически сътрудник (автотранспорт) към затвора гр. Ловеч, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски. Ответникът - Главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Петров е започнало със заповед № Л-5025/02.07.2012 г. на главния директор на ГДИН, с която е назначен и дисциплинарно разследващ орган. От извършената проверка и отразено в обобщена справка с № 1345/13.07.2012 г. и становище с № 1352/17.07.2012 г. е установено, че Петров е предоставил ценни книги - "Транскарт" - 2 броя и код за активирането им на лице, което няма право да ги съхранява и използва. Същите са използвани на 21 и 29 май 2012 г. за закупуване на гориво и наливането му в туби, а не в служебните автомобили, което гориво е било отчетено по документи. Посочено е, че служителят виновно е нарушил нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, поради което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № Л-6301/21.08.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Петров. С обжалваното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Петров. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. АССГ е посочил, че Петров е използвал служебното си положение за лична облага или за облага на трето лице, което представлява нарушение на Етичния кодекс и на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението, че АССГ неправилно е приел, че Петров е бил назначен временно да изпълнява длъжността "главен технически сътрудник по автотранспорта". В касационната жалба е посочено, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Следва да се отбележи, че в административното производство по оспорване на един административен акт е недопустимо по реда на косвения контрол да се прогласява нищожност на друг административен акт, който не е предмет на спора. АССГ правилно е посочил, че Петров е заел тази длъжност по силата на заповед № 607/17.04.2012 г. на началника на затвора и от подписаните от него приемо-предавателни протоколи е започнал да изпълнява тази длъжност, след като е приел на 1.04.2012 г. и на 19.04.2012 г. материални запаси и ДМА, които е следвало да съхранява. В дадените обяснения Петров не го отрича, от което следва да се счита, че е изпълнявал задълженията, възложени от началника на затвора. Същото се отнася и за твърдението на касатора, че АССГ не е обсъдил възражението му по отношение на датите и номерата на заповед № 607/17.04.2012 г. и заповед № 683/6.04.2012 г. за назначаване на частична инвентаризация. Съдът не може да се произнася по актове, които не са предмет на спора. В заповедта е посочено, че извършеното от Петров нарушение е станало достояние на други правоохранителни органи и институции, с което виновно е нарушил чл. 13 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. Посочено е, че срещу наказания е образувано производство за извършено престъпление по чл. 201 от Наказателния кодекс. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от главния директор на ГДИН в обжалваната негова заповед. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Напротив, извършването на определено действие от служител от ГДИН следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. Твърдението на касатора, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са посочени конкретно кои задължения Петров не е изпълнил или е превишил е неоснователно. В заповедта мотивирано и обосновано е описано извършеното нарушение и уронването престижа на ГДИН, което правилно административният орган е квалифицирал като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Петров в разрез със служебните му задължения и морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,