Решение № 2971 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15723/2013 г.

Решение № 2971 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15723/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Динкова Порязова от гр. Пазарджик против решение № 578 от 18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 689/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Пз-5 Н 565 от 31.07.2013 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пазарджик за отказ за отпускане на целева помощ за отопление - електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. (от 1 ноември до 31 март). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Поддържа, че съдът не е обсъдил всички направени възражения. Касационният жалбоподател прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, чрез адв. Колева като процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик е отхвърлена жалбата на Елена Динкова Порязова против заповед № Пз-5 Н 565/31.07.2013 г. на директора на ДСП - Пазарджик, с която на жалбоподателката е отказано отпускането на социална помощ, както следва: целева помощ за отопление - електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. (от 1 ноември до 31 март). За да постанови този резултат, съдът е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето на исканата целева помощ за отопление, тъй като е установено, че Порязова е извършила дарение на идеални части от няколко свои недвижими имоти - земеделски земи и гори през последните 5 години, поради което не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП. Обосновал е извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От справката на Служба по вписванията - Пазарджик е видно, че на 08.02.2011 г. жалбоподателката е извършила дарение на идеални части от няколко свои недвижими имоти - земеделски земи и гори. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В сега действащата редакция на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП (ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г.), като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Предвид установените по делото факти е правилен извода на съда, че отказът, постановен с оспорения административен акт е законосъобразен, тъй като съответства на относимата материалноправна разпоредба и на целта на закона. Изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП да не е осъществено дарение на селскостопански или горски имот и/или идеални части от него е императивно и наличието на безспорно установен факт за извършено разпореждане с вещни права през 2011 г. е пречка за получаване на заявеното социално подпомагане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на изводите на съда във връзка с възраженията, изложени от Порязова в първоначалната жалба срещу оспорения административен акт. Идентични възражения се правят и в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е определил същите за неоснователни. Отказът за отпускане на социална помощ за втора поредна година на основание чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП не съставлява нарушение на принципа non bis in idem. Изложените от съда доводи в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав. Този принцип е приложим в наказателното и в административнонаказателното производство и е свързан със забрана да се налага повторно наказание за престъпление или административно нарушение, което вече е санкционирано, но е неприложим в административното производство. Чрез извършването на дарение на идеални части от свои недвижими имоти - земеделски земи и гори жалбоподателката е осъществила пречката по цитираната норма за получаване на целева помощ за отопление. Основанието за отказа ще отпадне след 08.02.2016 г., тъй като към тази дата ще изтече 5-годишният срок по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, считано от датата на извършване на дарението. Доводът, че текстът на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП следва да се разглежда в светлината на ал. 11, т. 2 от същата разпоредба, е неоснователен. В случая нормата на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП не намира приложение, тъй като е относима към разпоредбата на ал. 1, т. 6. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил своето решение при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите, поради което същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение: