Решение № 6592 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 393/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сами Д 34ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, [улица], представлявано от управителя С. Ц. С., подадена чрез адв. Л. Цеков, срещу решение 1421/20.11.2023г., постановено по адм. дело 914/2023г. на Административен съд - София област. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед 01-6500/802 от 30.05.2023г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорения административен акт да бъде отменен, ведно с присъждане на разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд - "Земеделие", чрез пълномощника си старши юрисконсулт Я.Кънчева, в представена по делото молба, оспорва касационната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана, прави искане за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Сами Д 34ЕООД срещу заповед 01-6500/802 от 30.05.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да постанови решението, съдът след изясняване на фактическата обстановка, от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. Като правно основание за издаване на административния акт е посочен чл. 39, ал.1, т.1 и т. 2 от НАРЕДБА 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008г., Наредбата/, съгласно който е предвидена възможността Разплащателната агенция да откаже изплащане на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените и посочените факти по реда на чл. 37, ал.1, както и когато се установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата. От фактическа страна е установено, че след извършена повторна проверка по подадена заявка за плащане 23/311/00613/3/01 за автомобил TOYOTA NG RAV4 2.0P 6mt 4WD Comfort, регистрационен номер [рег. номер], административния орган е констатирал, че инвестицията не се ползва по предназначение, което от своя страна води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на Наредба 30/2008г. От представената Пътна книжка за изразходвано гориво за стопанска дейност с автомобила е установено, че са извършвани пътувания по различни маршрути от одобрения такъв Стара планина, както и пътувания в период в който в къщата за гости няма настанени туристи, което е в разрез с предназначението на автомобил, съгласно посоченото в бизнес плана. Установеното се подкрепя и от справка изпратена от АПИ. Съдът е приел, че едноличния търговец е представил бизнес план по проект 23/311/00613 и същия е бил одобрен за финансиране от страна на Държавен фонд Земеделие, именно със заявеното, че с пикап TOYTA ще се организират фотосафарита на гостите в Стара планина. Съгласно т. 4.12 от подписания договор, ползвателя се е задължил да извърши одобрената инвестиция изцяло в съответствие с одобрения проект. А всяка несъгласувана промяна съставлява неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т. 4.4, б. б и б. ж от него води до понасяне на съответната отговорност. Прието от първоинстанционния съд, че гореописаната промяна в използването на автомобила не е съгласувано с ДФЗ, с което административния орган е лишен от възможността за преценка на основателността и допустимостта й, което води до нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба 30/2008г, но дори и такова искане да е било депозирано, същото би било неоснователно, тъй като съгл. чл.41, ал.2, т.2 от Наредбата не се допуска изменение или допълнение на договора за отпускане на финансова помощ, което води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка. Съдът е приел за очевидно, че автомобила се използва за лични цели или най- малкото не по предназначение , в това число организиране на екскурзии до различни забележителности в околностите на село Рибарица и фотосафари в Стара планина по утвърден туристически маршрут, която услуга е включена в предлагания пакет All inclusive от бизнес плана, не съответства на целите на мярката. За правилни са приети изводите на административния орган, че установеното нееднократно пътуване с автомобила до София, Бургас и др. маршрути се явява нарушение и на договорни и нормативни клаузи, в това число т. 4.17, б. а и г и т. 4.18 от договора, както и на чл. 43, ал.1, т.1 и т. 4 от Наредбата. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя относно смесване на институтите по верификация и процедура по определяне н финансова корекция, тъй като се касае за два различни способа, гарантиращи законосъобразно разходване на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и в случая не е налице смесване на процедури. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Изложените в нея доводи по същество преповтарят изцяло доводите, развити в жалбата против административния акт. На тези доводи, както вече се изтъкна, първоинстанционният съд е отговорил подробно и аргументирано, а изложените мотиви като напълно съответстващи на материалния закон се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е подходил формално към отразените в жалбата аргументи. Първоинстанционният съд мотивирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу обжалвания административен акт. Съдебният акт е мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Неоснователен е довода на касатора за неспазване формата на административния акт поради липса на посочения в чл. 59, ал.2, т. 7 от АПК реквизит. Настоящият съдебен състав счита, че липсата на реквизитът по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като същия се санира с приложението на императивното правило на чл. 140 АПК. В Тълкувателно решение 6/30.06.2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, е установено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК е въведена за първи път с приемането на АПК и е насочена към защита на адресатите на индивидуални административни актове спрямо администрацията, като предвижда, че издаденият в писмена форма административен акт следва да съдържа указание "пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва". Значението, което правото на жалба има при регулиране на административните правоотношения, несъмнено е особено съществено, поради което и законодателят е обвързал неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК в акта да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва с удължаване на срока за оспорване - със своеобразната санкция по чл. 140 от АПК (наименуван "Удължаване сроковете за обжалване при нередовно съобщаване"). Разпоредбата е създадена да гарантира в максимална степен правата на гражданите и организациите да оспорят административните актове, които ги засягат, като налага на административните органи да посочат точно всички правни възможности за обжалване на административните актове както по административен, така и по съдебен ред. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател за смесване на производството по верификация и налагане на финансова корекция. Настоящият съдебен състав, счита че в процесния административния акт не е смесена процедурата по верификация с процедурата по определяне на финансова корекция. Верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като не се преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, както и не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Процедурите са отделни като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател в настоящия случай не е налице процедура по определяне на финансова корекция, съответно не намират приложение разпоредбите на ЗУСЕФСУ, а тези на Наредба 30/2008г. ЕТ С. М. Симеонова е подала заявка за окончателно плащане по договор 23/311/00613 по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г., с която е поискано изплащане на 26 863.08 лева за автомобил TOYTA NG RAV4, с рег. [рег. номер] закупен във връзка с одобрения проект. Приложение следва да намерят разпоредбите на Наредба 30/2008г. В Глава четвърта Изплащане на финансовата помощ и контрол върху изпълнението на проектите, Раздел I Изплащане на финансовата помощ съгласно нормите на чл.35, чл. 36 и чл. 37 е предвидено реда за подаването на заявка за окончателно плащане, както и извършване на проверка по допустимостта на така подадената заявка. Съобразно чл.33, ал.1 и чл.35 от Наредбата, извършването на инвестицията следва да предхожда подаването на заявката за окончателно плащане, както и самото изплащане на безвъзмездната финансова помощ. В чл. 39, ал.1, т.1 и т. 2 е предвидено, че разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и/или установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. В настоящия случай административния орган е извършил проверка по допустимостта на заявените за плащане разходи, съгласно одобрения бизнес план и е установил, че автомобилът не се ползва по предназначение съгласно заявеното в бизнес плана. Установено е, че с автомобила са извършени пътувания по маршрути различни от маршрут Стара планина, както и пътувания в период, в който в къщата за гости няма настанени туристи, което е в несъответствие с предназначението на автомобила по одобрения бизнес план. В същия изрично е посочено, че автомобила ще се използва за организиране на екскурзии до различни забележителности в околностите на село Рибарица и фотосафари в Стара планина по утвърден от кмета на общ. Етрополе туристически маршрут Стара планина, който е с дължина 54 км /отиване и връщане/ и включва маршрут от с. Рибарица до с. Ямна и от с. Рибарица до град Етрополе, която услуга е включена в пакет All inclusivе. Неизползването по предназначение на въпросния автомобил се доказва и от поисканата и направена справка от АПИ, поради което административният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че в конкретната хипотеза е налице основанието по чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата, предпоставящо правомощието на разплащателната агенция да откаже пълното или частично изплащане на финансовата помощ. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение