Решение № 13129 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2015 г.

Решение № 13129 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Д. Господинов, против решение № 5184 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4972/2015 г. по описа на Административния съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Петровска, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Заявява, че правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Самият жалбоподател твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. От справките на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия на Ирак не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Внимателният анализ на дадените обяснения от жалбоподателя с оглед степента им на конкретност, последователност и правдоподобност, дава основания да се приеме за обоснован изводът на административния съд за това, че не се доказва наличие на тежки лични заплахи по отношение на жалбоподателя и на твърденията за основателен страх от преследване и противоправни посегателства в случаите на завръщане в страната по произход, включително и при съобразяване на възможностите за вътрешно разселване. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение на Административния съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на Х. А. А., гражданин на Ирак, против решение № 2628 от 22.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Ирак, съдът се е мотивирал, че към момента обстановката не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административния съд - С.-град, е валидно и допустимо, но неправилно в частта му, с която е потвърден отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на Х. А. А. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи по отношение на търсения от чужденеца бежански статут, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение в тази му част не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Касационният жалбоподател не е бил арестуван или задържан в страната си на произход или в други държави, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблем с армията, полицията и официалните власти в Ирак. Страхът, на който се позовава Х. А. А., е свързан с твърденията му, че в страната му на произход работел в златарското ателие на чичо си, когато дошли хора от ДАЕШ, поискали пари и злато. Жалбоподателят успял да избяга, но след това започнал да получава телефонни заплахи от хората, които са го нападнали в златарското ателие. Посочената от касационния жалбоподател информация не може да се свърже с преследване по политически причини. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Х. А. А. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, намира че преценката за наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец по чл. 9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата на произход, която често е динамична и бързо променяща се. Поради това съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и тези, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на акта. С оглед специалната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства за чужденеца следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход, т. е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в Ирак. Предвид прогресивно влошаващата се обстановка в гр. М., откъдето е чужденецът, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на Х. А. А., гражданин на Ирак, против решение № 2628 от 22.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут на бежанеца, следва да бъде отменено, като бъде отменен административният акт в тази му част, а делото - върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. При новото разглеждане органът следва да изложи съображения дали в района, в който молителят е живял и където живее семейството му, съществува вътрешен въоръжен конфликт, както е определен в решението по дело С-285/2012 г. на Съда на Европейския съюз, и може ли сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, без животът и личността му да бъдат изложени на опасност. Следва да се посочи, че в много райони на Ирак има сблъсъци между редовната иракска армия, подкрепена от кюрдските милиции "пешмерга", която се опитва да отблъсне терористичната групировка "Ислямска държава" при опитите й за навлизане в Ю. И. и да установи обратно контрол в областите, завладени от групировката. С оглед на тази ситуация административният орган следва да съобрази съществуването на вътрешен военен конфликт в страната по произход и наличието на реална заплаха за живота и личността на всяко цивилно лице, което се намира в района на конфликта. Съдът е бил длъжен да съобрази дали конкретно в района на гр. М., където е живял и където би се завърнал Х. А. А., за него съществува риск от посегателства. При положение обаче, че административният орган не е обсъдил в пълнота обстоятелствата, въз основа на които да се направи такъв извод, административният съд е следвало да отмени административния акт и да върне преписката за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение