Решение № 6846 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2012 г.

Решение № 6846 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 193/05.11.2012 г. по административно дело № 330/2012 г., Административен съд - Стара Загора е: 1) отменил решение № 101/26.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Теменужка Светославова Сотирова против разпореждане № 233-00-354-24/11.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора и разпореждане № 233-00-354-25/11.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора; 2) обявил за нищожни разпореждане № 233-00-354-24/11.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора и разпореждане № 233-00-354-25/11.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") - Стара Загора. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Стара Загора. Ответницата по касация Теменужка Светославова Сотирова от гр. Стара Загора в писмен отговор моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С първото от процесните разпореждания - № 233-00-354-24 от 11.06.2012 г., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ (Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица) е отменил разпореждане № 233-00-354-1 от 06.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Теменужка Светославова Сотирова, а с второто от тях - № 233-00-354-25 от 11.06.2012 г., същият ръководител на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО отказал на Сотирова отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Двете разпореждания са атакувани от Теменужка Сотирова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) - Стара Загора. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 101 от 26.07.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Стара Загора не е уважил сезиралата го жалба. Решението на Старозагорския административен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореното съдебно решение е и правилно по своя резултат, като не страда от такива пороци, които биха обусловили твърдяната от касатора негова неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Настоящата инстанция споделя крайният извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ и нищожност на потвърдените с него разпореждания, който е обоснован от релевантните по делото факти и относимата нормативна уредба. За да отмени разпореждането за отпускане на Сотирова на парично обезщетение за безработица, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора се е позовал на чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ. Това разпореждане е издадено при липса на материална компетентност, доколкото в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаването му, не е предвидено правомощие на длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица в ТП на НОИ, да отменя с ново разпореждане издадените вече разпореждания за отпускане на парично обезщетение за безработица. Такова правомощие е включено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, но тази разпоредба противоречи на разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, която е от по-висок ранг и затова на основание чл. 15, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е следвало да бъде приложена именно разпоредбата от по-високия по степен нормативен акт. Член 15, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗНА третира наредбата като нормативен акт, спрямо който на общо основание важи изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на нормативните актове. В случая са налице две норми с еднакъв предмет, които установяват нещо различно. Според чл. 75, ал. 2 от АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Следователно правомощията на административния орган, които са установени със закон, могат да бъдат допълнени само със закон. Допълването им с подзаконов нормативен акт е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен акт. Съгласно § 5 от ПЗР на НОИПОБ, наредбата е издадена на основание чл. 54а, ал. 7 от КСО, но в разпоредбата на подзаконовия нормативен акт е предвидено правомощие на административния орган, което е извън делегацията на законовата норма. По тези съображения не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба, че правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, да отменя издаденото преди това разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, само допълва правомощията на осигурителния орган и не се намира в дисонанс с правомощията, установени в КСО. В случаите като настоящия, при които въпросът, дали по-ниският по степен нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, не е разрешен изрично от Конституционния съд или от Върховния административен съд, винаги когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт. Изложеното налага извод, че правомощието, което е било дадено от Министерския съвет с относимата за казуса редакция на чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ (понастоящем ал. 1 на чл. 6 не случайно изцяло е отменена - ДВ, бр. 33 от 05.04.2013 г., в сила от 01.01.2013 г.), не е следвало да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като норма противоречаща на акт от по-висока степен, и съдът правилно е обявил разпореждане № 233-00-354-24 от 11.06.2012 г. за нищожно. В другото процесно разпореждане № 233-00-354-25/11.06.2012 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, е посочено като фактическо основание за издаването му само заявление вх. № 233-00-354/30.11.2011 г. на Теменужка Светославова Сотирова. По заявлението обаче е било вече издадено разпореждане № 233-00-354-1/06.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Стара Загора, а с издаването на един административен акт компетентността на органа по конкретния въпрос поначало се изчерпва. В това отношение съдът правилно е приел, че е налице повторно произнасяне на органа по искане със същия предмет и страни, поради което материално законосъобразно е обявил нищожността и на това разпореждане. Следва да се посочи, че в случая правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, да отменя издаденото преди това разпореждане, свързано с обезщетение за безработица, не може да бъде изведено и от разпоредбите на чл. 99-100 от АПК, регламентиращи института на възобновяването, който ред даже не е приложен. Не е имало и основания за прилагането му, защото, както прецизно в тази връзка е отбелязано в мотивите на проверявания съдебен акт, не се касае до новонастъпили след влизането в сила на първоначалното разпореждане от 06.12.2011 г. факти и обстоятелства, които органът да е бил задължен да вземе предвид, за да се приеме, че съобразяването с такива факти и обстоятелства е довело до постановяването на нов акт, различен от първоначалния. Горното обуславя правилността на преценката на Старозагорския административен съд, че процесните разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Стара Загора са издадени при липса на материална компетентност. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО и е потвърдил обжалваните пред него разпореждания, директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила, още повече, че решението му кореспондира и с практиката на ВАС по идентични казуси, изразена в решение № 7188/25.05.2011 г. по административно дело № 15202/2010 г. и решение № 16766/19.12.2011 г. по административно дело № 9233/2011 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,