Решение № 7454 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2010 г.

Решение № 7454 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 2782 от 10.08.2010 г., постановено по адм. дело № 636 от 2010 г. на Административния съд - София-град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в становището по същество на юрк. Волянова се твърди, че правилно органът по приходите е определил допълнителни задължения за данък върху доходите за 2006 и 2007 г. в резултат на констатирани обстоятелства по чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗКПО (отм.) вр. с чл. 10 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 16 от ЗКПО и чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, представляващи отклонение от данъчно облагане. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата, и претендира присъждане на направените разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Димитър Спасов, чрез пълномощника си - адв. Спасов, чрез представения по делото отговор и взетото становище в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е обосновано и мотивирано и следва да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е законосъобразно и правилно, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи извод, че условията на сделката водят до отклонение от данъчно облагане. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отменен РА № 2000903024 от 5.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1777 от 17.12.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. София, с който на Димитър Спасов са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите за 2006 и 2007 г. общо в размер на 2654,69 лв. и лихви 684,39 лева. За да отмени акта, съдът е приел, че задълженото лице Д. Спасов като собственик на недвижим имот - помещение, намиращо се в гр. София, ул. "Раковски" № 163-А, с полезна площ 51,70 кв. м, по силата на договор за наем от 14.03.2003 г. и анекс към него е отдал имота под наем на лицето Йордан Мицев за срок до 1.01.2008 г. срещу наемна цена от 500 лв. месечно. За 2006 и 2007 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация, като е деклариран годишен доход от наем в размер на 6000 лв. за всяка година. След приспадане на нормативно признатите разходи за всяка година и ползване на данъчно облекчение предвид представено решение на ТЕЛК не е имало основание за заплащане на данък. Ревизиращите органи обаче въз основа на резултати от проведени изследвания от международни специализирани агенции и компании за средните наемни цени на квадратен метър и публикувани в интернет доклади са приели, че декларираната от ревизираното лице средна наемна цена на 1 кв. метър е съществено по-ниска от установената в цитираните доклади, и с това са обосновали наличието на основания за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗКПО (отм.) вр. с чл. 18 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 16 от ЗКПО вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ. В административното производство е възложена и експертиза за определяне на пазарната цена на предоставената услуга "отдаване под наем на помещение", която е установила за процесния имот пазарна цена от 18 евро/кв. м за 2006 г. и 23 евро/кв. м за 2007 г., съответно е била приобщена друга експертиза за пазарна цена на недвижим имот във връзка с извършена ревизия на друго лице и съответно определена средна наемна цена за процесния имот, в резултат на което е формирана друга данъчна основа за облагане и е определен допълнителен данък за внасяне. Съдът е отбелязал, че в хода на ревизията са били извършвани и други процесуални действия по реда на чл. 37 ДОПК с цел установяване на финансовото и имущественото състояние на ревизираното лице, като е извършен анализ, при който не е установено несъответствие между доходите и направените разходи, и не е приложен особеният ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. С оглед така установеното от фактическа страна съдът е приел за необоснован извода на органите по приходите за това, че са налице материалноправните предпоставки за наличие на отклонение от данъчно облагане, респективно неправилно прилагане на материалния закон при определянето на данъка върху доходите на физическото лице на основание чл. 14 от ЗКПО (отм.) вр. с чл. 18, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 16, ал. 1 ЗКПО вр. с чл. 77 ЗДДФЛ за 2007 г. По съображения в този смисъл съдът е отменил обжалвания пред него акт като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на което съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с това при сключването на конкретната сделка между ревизирания субект като наемодател и неговия съконтрагент като наемател дали сделката е при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), на която са се позовали данъчните органи, за да определят нов размер на данъчното задължение, за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от Закона за корпоративното подоходно облагане. Нормата, към която препраща тази разпоредба, в случая е чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), според която когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Според ал. 2 на същата разпоредба дължимият данък в тези случаи се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени. Аналогични са и разпоредбите, касаещи предотвратяване на отклонението от данъчно облагане за 2007 г. - чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) вр. с действащата редакция за 2007 г. на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Анализирайки тези разпоредби на материалния закон във връзка със спора по настоящия казус, съдът правилно е посочил, че за да бъде установено отклонение от данъчно облагане, е необходимо да се изследват условията, при които е сключена конкретната сделка, и резултатите от изпълнението й в правната сфера и на двете страни. Ревизиращите органи в случая са извършили действия единствено по установяване на имущественото и финансовото състояние на ответника по касационната жалба, но не е извършена проверка при наемателя по договора за наем, за да се прецени от съда като инстанция по същество е ли налице твърдяното отклонение от данъчно облагане. Правилно е прието, че това нарушение е съществено и самото то представлява самостоятелно основание за отмяната на ревизионния акт, тъй като доказателствената тежест за установяване на наличието или липсата на условия за отклонение от данъчно облагане е изцяло върху приходните органи. Това е така, тъй като липсва презумпция за вярност на фактическите констатации, съдържащи се в РА, поради което се прилага общият принцип, че всяка от страните във връзка със спорното право следва да докаже фактите и обстоятелствата, които твърди. В случая данъчните органи са тези, които твърдят, че сделката е сключена при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане, и те следва да докажат наличието на тези законови предпоставки, за да се премине към облагане по реда на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), респ. чл. 16 ЗКПО, като дължимият данък се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Настоящият състав споделя становището на първостепенния съд, че неправилно органът по приходите обосновава наличието на основания за прилагане на разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО с проведени изследвания от международни специализирани агенции и компании за средните наемни цени на един квадратен метър съгласно публикувани в интернет доклади. Правилно е приетото, че така абстрактно посочените доклади не представляват годно доказателство, за да се приеме, че условията по конкретната сделка водят до отклонение от данъчно облагане, тъй като не съответстват на цените по тези доклади. Основателно съдът не е възприел и начина, по който в РА е формирана крайната наемна цена на един квадратен метър на процесния имот за месец, като не са отчетени специфичните особености на всяка конкретна сделка, както и предназначението на имотите, отдадени под наем, за които са изготвени двете експертизи. В контекста на изложеното обоснован е изводът на съда, че неправилно органът по приходите е приложил материалния закон - разпоредбите на чл. 14 ЗКПО (отм.) вр. с чл. 18, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 16 ЗКПО вр. с чл. 77 ЗДДФЛ за 2007 г., при определяне на доходите на ревизирания субект, след като не са доказани обстоятелства за отклонение от данъчно облагане на условията по конкретната сделка и при наличието на данни в ревизионната преписка и в мотивите на ревизионния доклад, че финансовото състояние на ревизирания субект съответства и не превишава декларираните от него доходи и разполагаеми парични средства. Предвид това не са налице касационни основания за отмяна на решението. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски по делото пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,