Решение № 12128 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2010 г.

Решение № 12128 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Христов Янев и Пенка Димова Янева, и двамата от гр. Карлово, обл. Пловдив, против решение № 70 от 15.01.2010 г. по адм. дело № 883 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК - нищожност, недопустимост и неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Кметът на Община Карлово е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е писмо № 94-Н-74 от 27.04.2009 г., с което Кметът на Община Карлово е постановил отказ по заявлението на Николай Христов Янев и Пенка Димова Янева за попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница на имота на заявителите /по одобрен кадастрален план със заповед 300-4-21/2004 г./. Отказът е мотивиран с нерешен спор за собственост предвид съставения акт за частна общинска собственост № 901 от 14.07.2003 г. за УПИ - III - ОТПК "Г. Димитров" в кв. 15а по устройствения план на гр. Карлово. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив законосъобразно е приел, че е налице спор за материално право в хипотезата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотни регистър (ЗКИР). Неоснователни са касационните доводи за нищожност и недопустимост на съдебното решение. Решението е постановено от надлежен състав на компетентния съд, който се е произнесъл по допустима жалба в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт. Погрешното посочване в мотивите и в диспозитива на съдебното решение на датата на издаване на оспорения акт (14.05.2009 г. вместо 27.04.2009 г.) представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на извода на първоинстанционния съд за наличие на спор за материално право, са неоснователни. Представеният препис от определение № 117 от 3.02.2009 г. по гр. дело № 493 по описа за 2006 г. на Карловския районен съд удостоверява факта на прекратено съдебно производство, но не и разрешаването със сила на присъдено нещо на спора по чл. 108 от Закона за собствеността. Твърдението на касаторите за липса на спор за собственост между тях и "БКС - Карлово" ЕООД не е подкрепено от доказателства. За спорния имот е съставен акт за частна общинска собственост № 901/14.07.2003 г. на основание чл. 2, ал. 1, точка 9 от Закона за общинската собственост (ЗОС - редакция - ДВ, бр. 26 от 2000 г.), съгласно която общинска собственост са обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община. По силата на чл. 51, ал. 2 от ЗОС общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, като на основание ал. 5 на чл. 52 условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала се определят с наредба на общинския съвет. "БКС" ЕООД, гр. Карлово, е търговско дружество, образувано с капитал, представляващ собственост на Община Карлово. Общинският съвет Карлово упражнява правата на едноличния собственик на капитала и съгласно чл. 147, ал. 2 от Търговския закон решава въпросите от компетентността на общото събрание. Непълнотите и грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри могат да бъдат отстранени след разрешаване по съдебен ред на спора за собственост. Не се установяват твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Неотносими към спора за законосъобразност на писмо № 94-Н-74 от 27.04.2009 г. на Кмета на Община Карлово са изложените от касаторите съображения във връзка с приключили и висящи административни дела. Първоинстанционният административен съд е подложил на обсъждане проведената през 2002 г. процедура за попълване на кадастралната основа с вярна имотна граница, която е приключила с влязлата в сила заповед № 169 от 2.04.2002 г. на кмета на община Карлово. Искането на касаторите съдът да задължи ответника да изпълни тази заповед е извън предмета на делото и е недопустимо. Изпълнението на влезлите в сила административни актове се извършва по реда на Дял пети от АПК. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлено искането на Община Пловдив за присъждане на разноски по делото. Искането на адв. Гърбев като процесуален представител на Община Пловдив за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция също следва да бъде оставено без уважение като недоказано. С пълномощно от 7.05.2009 г. Кметът на Община Карлово е упълномощил с процесуални права четирима поименно посочени адвокати. С пълномощно от 25.02.2010 г. е упълномощен адвокат Стоимен Гърбев да осъществи процесуално представителство пред ВАС. С представената фактура № 226 от 25.02.2010 г. е преведено възнаграждение по сметка на Адвокатско дружество Гърбев, което не е било упълномощено да представлява общината по реда на чл. 71 от Закона за адвокатурата. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,