Решение № 962 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2008 г.

Решение № 962 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д на РПК "М" София и касационна жалба на юрисконсулт Д. Ж. на СО- район "М" срещу въззивно решение от 25.06.2007 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 2056/2006 г. Касаторът РПК "М" София обжалва решението на СГС в частта, с която е оставено в сила решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 6127/2004 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен главния иск против СО - район М. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване на собственост върху едноетажна постройка със застроена площ от 128 кв. м., находяща се в гр. С., жк"М", до бл. 433 . Развити са оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1 б. "в"ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на главния иск. Претендира разноски. Касаторът СО- район М. обжалва решението на СГС в частта, с което е отменено решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 6127/2004 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен евентуалния иск против СО - район М. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС и е признато за установено, че РПК "М" София е собственик на едноетажна постройка със застроена площ от 128 кв. м., находяща се в гр. С., жк"М", до бл. 433. Твърди, че въззивното решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационно основание по смисъла на чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. Никоя от страните не е депозирала по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни по следните съображения: За да постанови решението си въззивният съд е приел, следната фактическа обстановка: На 4.02.1987 г. е проведено общо събрание, на което е взето решение за учредяване на п. к. с наименование "М", като на събранието са присъствали член-кооператорите на съществуващата към този момент РПК "Н" София. На 20.02.1987 г. е проведено отчетно-изборно събрание на к. "Д", като е взето решение дейността на ПК"Д" в кв. Горубляне да бъде прехвърлена безвъзмездно на РПК "М". В тази връзка е съставен протокол от 01.04.1987 г., удостоверяващ предаване на дейността й и към протокола е изготвен списък, като под № 16 е посочен процесния имот-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ж. к. "М". С решение на ИК на ЦКС по протокол № 8 от 7.07.1987 г. е одобрено решението на ОС на РПК "Н" и на ПК "Д" за безвъзмездно прехвърляне на недвижимо имущество на РПК "М"установено е от ССЕ, че процесната постройка е включена в баланса на РПК "М" като дълготраен материален актив. Първият счетоводен документ относно имота е балансът на кооперацията от 31.03.1987 г. От СТЕ е установено, че за постройката не са налице строителни книжа, както и че постройката няма временен характер. От гласните доказателства се установява, че процесният обект е построен през 1985 г., както и че от приемане на обекта с опис от ПК "Д", включително и към момента на приключване на устните състезания, имотът се владее от кооперацията, която до 1992 г. е снабдявала магазина със стоки, а след това същият е отдаван под наем. Решението в частта относно иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) за установяване на собственост върху процесния имот, е неправилно и следва да се отмени: Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм.) не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативни организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. Следователно ищецът следва да установи, че процесният имот е построен от кооперативна организация до юли 1991 г. със собствени на кооперацията средства. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесният имот е построен от ПК "Д" със средства на същата, както и, че строителството е завършено до 1987 г. Ирелевантна за спора е законността на постройката. По отношение на прехвърлянето на имота в патримониума на ищеца, съдът приема, че на отчетно -изборно събрание на ПК "Д", проведено на 20.02.1987 г., е взето решение дейността на същата в кв. Горубляне и магазините на територията на същия квартал да бъдат безвъзмездно прехвърлени на РПК "М". С протокол от 1.04.1987 г. на РПК "М" са предадени обектите от кв. Горубляне, включително и процесния магазин. Съобразно действалите към 1987 г. материални закони - ЗС и ЗКО при прехвърляне на имоти кооперативна собственост, предвидената в чл. 18 от ЗС нотариална форма не следва да се спазва. Това се отнася за случаите, когато имотите се прехвърлят безвъзмездно и то в полза на държавата или друга кооперация. В настоящия случай ОС на ПК "Д" е взело решение за безвъзмездно прехвърляне на процесния имот на РПК "М". Това решение е одобрено от ИК на ЦКС в протокол 8/7.07.1987 г. Прехвърлянето на процесния имот е свързано с дейността на РПК "М" на територията на жилищните комплекси "М" и "М". Следователно процесния имот е преминал в патримониума на ищцовата к. и исковата претенция следва да се уважи. Решението в частта относно иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване на право на собственост на основание давностно владение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени: Ищецът твърди, че владее имота от 1987 г., когато е било предадено владението на имота. Следователно ищецът следва да докаже упражняване на фактическа власт върху процесния имот, който владее като свой, както и че владението е продължило непрекъснато и необезпокоявано в срок от десет години. До изменението на чл. 86 от ЗС през 1990 г. съществува законова забрана за придобиване по давност на имоти, държавна и кооперативна собственост. След 1990 г. тази забрана обхваща имотите общинска и държавна собственост. През 1996 г., след приемането на ЗОС и ЗДС, законовата забрана за придобиване на имоти по давност обхваща имотите публична държавна и общинска собственост. Следователно по отношение на имоти, частна общинска собственост, давност може да тече и същите да се придобиват по давност. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че процесния имот се е владял от ищеца. Неговото владение е необезпокоявано, но не може да се приеме, че е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. Това е така, защото с изменението на ЗС от 2006 г. теченето на давност по отношение на имоти-частна общинска и държавна собственост - спира до 31.12.2011 г. Тази промяна е приета преди да изтече десетгодишния давностен срок и по време на мораториума давност не тече. Поради това не може да се приеме, че ищецът е придобил по давност процесния имот. С оглед изложеното касационните жалби като основателни следва да бъдат уважени, а решението на въззивния съд да бъде отменено . Страните не си дължат разноски с оглед изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение