Решение № 6941 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2009 г.

Решение № 6941 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", срещу решение № 75/30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6343/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 9 състав. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Ивелин Йорданов Шилков, чрез процесуалния си представител адвокат Стефанов моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, Административен съд - София град във връзка с жалбата на Ивелин Йорданов Шилков, е отменил като незаконосъобразна заповед № 1937/19.09.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР - е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и съобразно чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория Е - старши полицай в ГКПП - Русе от ГПУ - Русе на РГС - Русе в ГДГП - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С решението си от 30.07.2009 г. Административен съд - София град е уважил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна- макар и издадена от компетентен орган в изискуемата форма, но не са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон, обосноваващо основателност на жалбата с правно основание чл. 233 от ЗМВР. Решението е правилно. Основният спор между страните е - доказано ли е извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява неизпълнение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР, сочени в заповедта, са: за това, че на 18.09.2007 г., около 13 часа на ГКПП - Русе - при извършване на граничен паспортно визов контрол на пътниците - Шилков е пропуснал две лица с наложени ограничителни мерки да напуснат страната, като по техни твърдения е получил 500 евро. Полицаят твърди, че нито е пропускал лица с ограничение, нито е приемал суми от тях. Обсъждайки всички събрани в административното производство доказателства, съдът е стигнал до извода - наказващият орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателя е пропуснал лицата да напуснат страната, въпреки наложеното им ограничение, както и, че е взел сумата 500 евро. Правилен извод. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция касационния жалбоподател е преодолял противоречията в събраните доказателства и най- вече в показанията на лицата Акифова, Асенов и Илиев - относно датата и часа на преминаване през ГКПП - Русе; начинът на предаване на сумата 500 евро - според едни показания - извън микробуса, според други в самия микробус. Между впрочем - становището на дисциплинарно - разследващия орган - конституираната специално за производството комисия е - че дисциплинарното производство срещу Шилков следва да бъде прекратено поради недоказаност. Това становище обаче не е възприето от директора на дирекция "Човешки ресурси", чрез когото същото е внесено до наказващия орган от разследващия такъв. Основният довод за да се приеме, според наказващия орган, че полицай Шилков е нарушил трудовата дисциплина е извършено разпознаване по снимков материал. Макар и да не е обсъдено от първоинстанционния съд, то същото само по себе си - не оборва по категоричен начин - извода на съда, за недоказаност, че именно Шилков е нарушил дисциплината - пропускайки лица с ограничение, вземайки за това сумата 500 евро. Видно от приложения албум за разпознаване - на лицата, сочещи, че са напуснали страната въпреки забраната, срещу сумата от 500 евро - са предоставени снимки на девет лица, снимани в униформа, всички на длъжност полицайq извършващи контрол по пропускателния режим. Снимки на други лица не са предоставяни за разпознаване. Както обаче е приел и първоинстанционният съд - наказващият орган не сочи доказателства защо е приел, че именно на сочената дата и час - двете лица, въпреки ограничителната забрана, са пропуснати от Шилков, като разпознат по снимка, за което е получил 500 евро. Показанията на Акифова, Асенов и Илиев в тази насока са противоречиви; в информационния масив пък за 18.09.2007 г. е отразено, че Акифов и Асенов - на сочената дата не са допуснати да напуснат страната. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че възраженията за неправилност на решението на Административен съд София град са неоснователни. Решението е постановено изцяло при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано, като почива на приетите за доказани релевантни за спора факти. Същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,