Решение № 10996 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2009 г.

Решение № 10996 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Георги Анастасов Исаев, Елисавета Анастасова Андреева и Зорка Асенова Георгиева, против решението от 8.12.2008 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 202/2007 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 1976/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана и е отказано на ползвателя Анастас Исаев Георгиев от гр. Монтана правото да придобие собствеността върху имот № 3019, местност "Над Парта" с площ от 1896 кв. м. Касаторите твърдят, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и при съществено нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на събраните доказателства. По подробно развити доводи във връзка с така посочените пороци молят да бъде отменено, а заповедта на кмета на общината оставена в сила, а алтернативно, ако първото им искане не бъде уважено, то молят съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде оставена в сила заповедта до размер на 1000 кв. м от имота, върху който е признато да се придобие правото на собственост на ползувателя Анастас Исаев. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на първите двама касационни жалбоподатели поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представена е и писмена защита. Ответникът - Кмета на Община Монтана не депозира отговор на жалбата. От ответниците Лидия Виденова Аспарухова и Лена Илиева Николова, чрез пълномощникът им е постъпило писмено Възражение, в което се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание се явяват лично и отново чрез пълномощника си оспорват подадената жалба и молят обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Представено е и писмено Становище. Заинтересованата страна Стефан Виденов Николов не взема отношение по касационната жалба на Георги Анастасов Исаев, Елисавета Анастасова Андреева и Зорка Асенова Георгиева. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Решението е правилно, постановено е при липсата на основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 8 декември 2008 г. по адм. дело № 202/2007 г. (погрешно посочена 2008 г.), в производство по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 от АПК, Административен съд - Монтана, IV състав, ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 1976/26.05.2006 г. на кмета на Община Монтана и ОТКАЗВА на ползвателя Анастас Исаев Георгиев от гр. Монтана правото да придобие собствеността върху имот по кадастралния план на имотите № 3019, местност "Над Парта", землище Монтана с площ от 1896 кв. м. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че по време на подаване на заявлението от ползвателя - 1.07.1992 г., т. е. преди действието на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е била в сила разпоредбата на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която е предвиждала опростена процедура за гражданите с предоставено право на ползване, на основание посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ нормативни актове, да закупят ползваните от тях имоти. По тогава действащите норми правото на ползвателя за заплащане стойността на имота е с краен срок до 30.06.1995 г., от която дата е в сила решение № 8 на КС по конст. дело № 12/1995 г., с което последващото удължаване на сроковете за придобиване право на собственост от ползватели е обявено за противоконституционно. Ползвателят не е заплатил изготвената му оценка като е без значение, че изготвения оценителен протокол не му е бил връчен, тъй като такова действие не е предвидено в закона, а правото на заплащане е с нормативно определен краен срок. След като ползвателят е заявил правото си за придобиване на собственост върху ползвания от него имот през 1992 г. и е имал законовата възможност да осъществи състава на трансформация от право на ползване в право на собственост, то правото му се е преклудирало и разглеждането на молбата му по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е недопустимо, защото липсва правно основание за повторното й разглеждане. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по повод на постъпила жалба от Лидия Виденова Аспарухова и Лилия Виденова Илиева (починала в хода на делото и заместена от наследника си Лена Илиева Николова), против заповед № 1976 от 26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 122 от 1997 г.), въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Парта" в землищата на Монтана, Кошарник и Долна Вереница, одобрен със заповед № 30 от 7.02.2006 г. на Областен управител на област Монтана и протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/97 г., е признато на ползвателя Анастас Исаев Георгиев, с постоянен адрес гр. Монтана, ул. "Иван Вазов" 16, правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, № 3019, местност "Над Парта", землище Монтана, с площ от 1896 кв. м. и е възложено извършването на оценка на описания имот. Преди всичко останало следва да се отбележи, че жалбата на Лидия Виденова Аспарухова и Лилия Виденова Илиева е била процесуално допустима не само въз основа на постановеното от друг тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение определение № 7031 от 11.06.2008 г. по адм. дело № 3329/2008 г. В издадената заповед е разпоредено изрично да бъде съобщена на Еленка Виденова Николова. Практически това не би могло да стане, тъй като това лице е починало още през 1973 година, тоест преди 33 години, но нейните наследници са адресати на тази заповед и само този факт е достатъчен за да обоснове активната им процесуална легитимация, тоест те, като наследници на Еленка Виденова Николова притежават правото за подаване на жалба. Обжалваната от тях заповед е незаконосъобразна на няколко основания. Ползвателят Анастас Исаев Георгиев, с посочен постоянен адрес гр. Монтана, ул. "Иван Вазов" 16, на който през 2006 година е признато правото да придобие собствеността, е починал през 1994 година. Преди да издаде заповедта си административният орган е можел да извърши проверка в собствените си регистри за гражданското състояние и да отрази в акта действителното правно положение с посочване на наследници, а не да се произнася по отношение на лице, починало преди 12 години. Отделно и независимо от това, на първо място следва да се констатира, че цитираното в заповедта правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е несъвместимо с факта, че заповедта се издава и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В случая е налице смесване на двете различни хипотези - тази на първичното трансформиране правото на ползване в право на собственост и тази на последващото придобиване на правото на собственост след влизане в сила на ПНИ. На второ място от заповедта на Кмета на Община Монтана не става ясно в коя хипотеза попада конкретния случай, защото са посочени две различни основания при които ползвателите имат правото да придобият собственост - по реда на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първото касае построена в имота до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а второто - имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Мотиви не са посочени и в Протокола на комисията (който е без дата), назначена със заповед № 435/31.03.2000 г. на Кмета на Община Монтана, в който са изброени имена на заявители по азбучен ред със становище, че "могат да придобият собственост" без за всеки поотделно да е посочено точно в коя хипотеза попада, а общо е отразено, че лицата попадат под разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсата на мотиви в административния акт е достатъчно основание същия да бъде отменен като незаконосъобразен. На трето място, признава се правото за придобиване на собственост върху имот с площ от 1896 кв. метра, което е с размери надхвърлящи не само посочените в § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1, а и дори тези, които са били предоставени за ползване по Удостоверение № 686/25.II.1982 г. - 1071 кв. метра, което е незаконосъобразно, а и недопустимо като произнасяне "свръх петитум", тъй като в молбата си от 1992 година ползвателят е претендирал за оценяване имот с площ от 1.071 кв. метра. Отделно от изложеното до тук, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че ползвателят не е извършил плащане на цената по оценителния протокол в нормативно определения срок, независимо по каква причина, поради което правото му да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост се явява преклудирано и същия не би могъл да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. - до 31 януари 1998 година. Правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот. В обжалваната заповед не е посочено точно по коя молба е произнасянето на Кмета на Община Монтана (а това не става ясно и от протокола на комисията) - ако е тази от 1992 година, повторното разглеждане на същия въпрос е недопустимо, а ако евентуално има друга подадена молба в новия срок от 1997 година (няма приложена такава в административната преписка), разглеждането й по същество също е недопустимо. Самият оценителен протокол по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се намира в кориците на адм. дело № 202/2007 г. на страница 92 и в него ясно и недвусмислено е отразено, че земеползвател е Анастас Исаев Георгиев с удостоверение № 686/25.II.82 г. Според действащия по това време § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция), оценителният протокол, освен извършената оценка имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот. Позоваването в касационната жалба на някакъв различен оценителен протокол на друго лице и друго удостоверение за предоставено право на ползване и в този смисъл, че не е била определена оценката на процесния имот е неоснователно. В контекста на всичко изложено до тук, се преценяват като неоснователни, а част от тях и неотносими за спора и останалите оплаквания в касационната жалба. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,