Решение № 27 от 5.4.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104025/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Л. С. Ц., [населено място], чрез пълномощника адвокат Й. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 20013423/15.02.2022 г. по гр. д. № 71774/2019 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. Ц. иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на собствениците в етажна собственост с административен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 90, приети на 04.11.2019 г., за отчет във връзка с изпълнението на ремонт на гаражи, уведомяване за постъпила оферта за поддържане на дървесната растителност и прието предложение за наем на паркомясто във вътрешното дворово пространство. Молбата за отмяна се поддържа на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че на 20.05.2022 г. се е сдобил с ново писмено доказателство, сочещо на ново обстоятелство, което е съществувало във времето преди постановяване на първоинстанционното решение и за което същият не е знаел. От 04.11.2019 г. лице, живеещо на основание договор за наем в апартамент от етажната собственост, е започнало да паркира автомобила си в двора на етажната собственост, където няма никакви паркоместа. Молителят научил за това обстоятелство едва на общото събрание на етажната собственост, проведено на 20.05.2022 г., когато му била представена бележка, съгласно която мястото в двора на етажната собственост е частно и се използва. Ето защо не е представил писменото доказателство до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Въпреки че в т. 3 от решението на общото събрание от 04.11.2019 г. е прието, че наемателят, който ползва процесното място за паркиране на автомобила си, ще плаща наем за това, молителят не получил никаква компенсация. В случая се нарушава правото му на собственост, като за него възникнали задължения. Налице е основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд. Ответникът по молбата ЕС, гр.София, ул.“Васил Левски“ №90 оспорва молбата като неоснователна. Претендира направените разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че основателността на молбата за отмяна, съгласно цитираната разпоредба, изисква наличие кумулативно на трите предпоставки. За да обоснове отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, представеното писмено доказателство /документ/, трябва да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която да се формира фактическа констатация за релевантни за делото обстоятелства. Новите обстоятелства, респ.новоткритите юридически или доказателствени факти трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение. В случая молителят твърди, че от 04.11.2019 г. лице, живеещо на основание договор за наем в апартамент от етажната собственост, е започнало да паркира автомобила си в двора на етажната собственост, където няма никакви паркоместа и това обстоятелство е узнато едва на общо събрание на етажната собственост от 20.05.2022 г. чрез бележка, съгласно която мястото в двора на етажната собственост е частно и се използва. Представената бележка /без автор/ е изявление за освобождаване на паркомясто. Соченото обстоятелство – отдаване под наем от страна на ЕС на трето лице на паркомясто след 04.11.2019г. и „бележката“, за която се твърди, че го установява, не отговарят на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Те не могат да се преценят като относими и рефлектиращи върху решаващите изводи в атакуваното решение, с което е отхвърлен иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС от 04.11.2019г. в частта, с която е прието решение за управление на общи части на сградата. Със съдебното решение са приети за неоснователни възраженията на ищеца /сега молител/ за нарушения на дневния ред при свикване на събранието, противоречие на взетите решения с императивна правни норми и липса на компетентност на ОС за вземане на решенията. Няма данни по делото молителят като етажен собственик да не е могъл сам да направи съответните процесуални искания при разглеждане на делото, т.е. да установи посоченото обстоятелство при проявена грижа за защита на интересите си в процеса. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, като макар да е самостоятелно съдебно производство, не е съдебна инстанция на исковия процес. Въпреки изхода на производството, на ответника по молбата не следва да се присъждат разноски. От данните по делото не може да се направи извод, че «Вход мениджър» ЕООД е управител на ЕС. Дори и да е такъв, на ЕС не могат да се присъдят разноски при липса на доказателства в тази насока. Няма доказателства за действително направени разноски от ответната ЕС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.