Решение № 8512 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2019 г.

Решение № 8512 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зафирова против решение № 2221/05.11.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 856/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-127-0407974/06.03.2019 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Основните възражения са за мотивираност на определения срок на наложената мярка от 14 дни. Според касатора срокът е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в търговския обект. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Дакар - 1" ЕООД, чрез управителя А. Даскалов е представил по делото писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № ФК-127-0407974/06.03.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "Дакар 1" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Асеновград, бул. "България" 88 стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че видно от преписката задълженото лице е предприело необходимите действия да изгради в обекта на търговия изискуемата от фискалните правила дистанционна връзка за отчитане на продажбите, регистрирал е фискалното устройство, осигурил е сервизната му поддръжка, отчитало е извършените продажби и е генерирало дневни отчети. Видно е, че с това си поведение търговецът не е манифестирал действия в разрез с установения ред на държавно управление, в частност такива целящи установяване на порочна практика в обекта за укриване на обороти и данъчни задължения. Отделно се откроява и фактът, че прекъсването на дистанционната връзка съвпада с действието по регистрация от 03.01.2019 г., за което е издаден фискален бон от ФУ в 15: 32 часа, когато е осъществен и последният трансфер на данни до ИС на НАП. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. В случая съдът е счел, че е налице противопоставим частен интерес на действалото добросъвестно задълженото лице спрямо защитимия обществения интерес. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус запечатването на търговския обект за срок от 14 – дни се явява прекомерна мярка спрямо обективно установеното поведение на търговеца и ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Мярката е далеч от минималния размер и клони към осреднения срок по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, който следва да е приложим в случаите на тежки и/или повтарящи се нарушения на фискалната дисциплина, какъвто не е настоящият случая. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство, без изградена дистанционна връзка с НАП. В конкретния случай, видно от приетите по делото доказателства и по-точно от данните за подаваните от ЕСФП № 0 S000697 и ФП 58004652 дневни отчети, съпоставени с датата и часа на извършената регистрация на ФУ, с потвърждение № 3932105, към 03.01.2019 г., 15: 32 часа, е била налице изградена дистанционна връзка с НАП от обекта на търговеца. Иначе казано дневен отчет № 221 от 03.01.2019 г. е изпратен в 15: 16 ч. и е постъпил на същата дата в 15: 32 ч., когато регистрацията на ФУ в ИС на НАП е била факт. На същата дата от ФУ е генериран и втори дневен отчет № 222 в 19: 46 ч., който не е бил изпратен. В хода на проверката на 28.02.2019 г. в обекта е констатирана незасегната цялост на изградената система. Не се твърди подмяна на нейни елементи, нито да е използвано ФУ различно от регистрираното. Този извод се потвърждава и от факта, че в 11: 31 часа на 28.02.2019 г., един час преди да завърши проверката, от ЕСФП № 0 S000697 и ФП 58004652 на "ДАКАР - 1" ЕООД е стартирало подаване на данни за генерираните и съхранени във фискалната памет на устройството дневни отчети за периода 03.10.2019 г. – 28.02.2019 г. Тук следва да се отбележи, че на 28.02.2019 г. е генериран дневен отчет № 279, в 11: 26 часа, т. е. по време на проверката, който също е бил подаден със забавените отчети. Поредните номера и датите на самите отчети сочат на пълнота на данните и възможност за обективна проследимост на дейността в обекта. Контролните органи не са отразили посоченото обстоятелство, нито са установили причините за нарушената дистанционна връзка с НАП, респ. как е била преодоляна създалата се ситуация. Безспорно неизпълнението на задължението чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 2 и ал. 4, т. 3 ЗДДС е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест на административнонаказващия орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на ПАМ. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 2 и ал. 4, т. 3 ЗДДС следва да е налице ползване на ФУ в търговски обект, което няма дистанционна връзка с НАП. В случая, както бе посочено, безспорно е установено, че при извършена проверка в търговския обект на жалбоподателя било констатирано използване на ФУ, и е била осъществена връзка с НАП. При тази редовност на доказателствените средства, събрани от органа и при установените с тях факти и обстоятелства, в конкретния случай, съдът намира, че констатираното нарушение не се доказва по несъмнен начин. Проблемите в дистанционната връзка не могат да бъдат принесени във вреда на ответника по касация. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора на ответника по касация се дължат разноски в размер на 500 лв. на основание представен списък на разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,