Решение № 5011 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2020 г.

Решение № 5011 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП против решение № 1601/19.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1383/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-02000218006579-091-001/9.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 134/22.07.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас, с която на "Д. 2007" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за данъчен период от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за сумата над 815, 79 лева до пълния размер от 4 030, 54 лева и е начислена лихва за забава за сумата над 173, 82 лева до пълния размер от 858, 80 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи са за неприложение чл. 70, ал. 1 ЗКПО, тъй като през 2016 г. ревизираното дружество след като е декларирало положителен финансов резултат, не е извършило приспадане на данъчна загуба, с което само се е лишило от право да пренася данъчната загуба за 2016 г. по чл. 70, ал. 1 ЗКПО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, в съответната част, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – "Д. 2007" ЕООД, в писмен отговор, чрез адв. Н., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата против решението, в обжалваната част. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК, след постановяване на решение 9214/9.07.2020 г. по адм. дело № 2268/2020 г. на ВАС, с което е отменено решение № 20/8.01.2020 г. по адм. д. № 2042/2019 г. на АС - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Д. 2007" ЕООД против РА № Р-02000218006579-091-001/9.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. По делото не е било спорно, че през 2016 г., "Д. 2007" ЕООД е отписало задълженията си към две физически лица по предоставени заеми общо 40 305, 35 лв, без да осчетоводи приходи в този размер по сметка от група 70. На основание чл. 46, ал. 1 от ЗКПО в РА е увеличен финансовият резултат с тази сума, тъй като не са осчетоводени приходи в същия размер и не са налице условията на чл. 46, ал. 2 от ЗКПО да не се приложи чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. Допълнителният корпоративен данък е определен върху увеличението на финансовия резултат с 40 305, 35 лв. В отменителното решение на ВАС е прието, че не е доказано кредиторите да са се отказали от вземанията си или да са ги опростили, както изисква чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО и не са налице условията на чл. 46, ал. 2 от ЗКПО да не се приложи чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. Но в случая, със заключение по назначена ССчЕ е установено че 2013 г. е приключила със загуба от 52 740, 16 лв., от която са приспаданата през 2014 г. 15 575, 35 лв., а през 2015 г. са приспаднати 5099, 78 лв., като за 2016 г. остава загуба за приспадане от 2013 г. в размер 32 065, 03 лв. Прието е, че съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят загуба, формирана по реда на тази част. Когато са избрали да пренасят данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години, а според чл. 70, ал. 2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането й, през която лицето е формирало положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. От цитираните разпоредби е направен извод, че изборът да се приспада загуба от минала година се упражнява през първата година, в която е формиран положителен финансов резултат, който видно от заключението на вещото лице е упражнен с приспадане на част от загубата от 2013 г. през 2014 г. и 2015 г. За да определи останалата за пренасяне данъчна загуба от 2013 г. вещото лице е работило по годишните данъчни декларации на дружеството и не е обсъдило съставен на дружеството РА № 02000216003020-091-001/4.10.2016 г. по ЗКПО за 2013 – 2015 г. и по ЗДДС с резултат за внасяне на ДДС 5577, 77 лв. Прието е, че първоинстанционния съд е следвало да задължи ответника да представи цитираният РА № 02000216003020-091-001/4.10.2016 г., за да провери изводът на вещото лице относно размера на непренесената загуба от 2013 г. в периода 2014 – 2015 г. и остатъка за пренасяне през 2016 г., като в случай, че има непренесена загуба от 2013 г. предвид чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, тя следва да бъде намалена от установения в РА финансов резултат за облагане от 40 305, 35 лв. При повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е изпълнил точно дадените му указания, като изискал и приел по делото РА № 02000216003020-091-001/4.10.2016 г. на ТД на НАП-Бургас и назначил съдебно-счетоводна експертиза със задача, следа като вземе предвид представения по делото РА № 02000216003020-091-001/4.10.2016 г. на ТД на НАП-Бургас, да посочи какъв е остатъка за пренасяне през 2016 г. на непренесената в периода 2014 г. – 2015 г. загуба от 2013 г., като в случай, че има непренесена загуба от 2013 г., да посочи какъв би бил финансовия резултат и размера на корпоративния данък за 2016 г. Съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено съгласно което размерът на данъчния финансов резултат е 21 170, 35 лева облагаема печалба; годишен корпоративен данък за 2016 г. е в размер на 2 095, 86 лева, данък за внасяне 815, 79 лева. Данъкът за внасяне е образуван като от 2 095, 86 лева са извадени направените авансови вноски от лицето през годината, които са в размер на 1 050 лева, а също и годишния корпоративен данък, определен от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация за довнасяне 230, 07 лева. При тези съображения с решението, в обжалваната част, АС – Бургас е отменил РА № Р-02000218006579-091-001/9.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 134/22.07.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас, с която на "Д. 2007" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за данъчен период от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за сумата над 815, 79 лева до пълния размер от 4 030, 54 лева и начислена лихва за забава за сумата над 173. 82 лева до пълния размер от 858, 80 лева. Решението е правилно. Основните доводи на касатора са неправилно приложение на чл. 70, ал. 1 ЗКПО с доводи, че през 2016 г. ревизираното дружество след като е декларирало положителен финансов резултат, не е извършило приспадане на данъчна загуба, с което само се е лишило от право да пренася данъчната загуба за 2016 г. Тези доводи са неоснователни, тъй като този въпрос вече е разрешен с решение 9214/9.07.2020 г. по адм. дело № 2268/2020 г. на ВАС, в което след анализ на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО е направен извод, че изборът да се приспада загуба от минала година се упражнява през първата година, в която е формиран положителен финансов резултат, който видно от заключението на вещото лице е упражнен с приспадане на част от загубата от 2013 г. през 2014 г. и 2015 г. Прието е, че следва да се определи размера на непренесената загуба от 2013 г. в периода 2014 – 2015 г. и остатъка за пренасяне през 2016 г., като в случай, че има непренесена загуба от 2013 г. предвид чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, тя следва да бъде намалена от установения в РА финансов резултат за облагане от 40 305, 35 лв. Оспореното решение е постановено в съответствие с правилото на чл. 224 АПК, съгласно което указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, , а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 580 лева, съгласно договор аз правна услуга и фактура за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение